Шутът на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #5
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Шутът на кралицата». Краткое содержание книги:
— А ние като какви ще живеем — като евреи или не? — попитах.
Усмивката, която ми отправи, беше безкрайно топла:
— Ще живеем така, както намираме за добре — каза той. — Няма да приема християнските правила, които забраняват моите познания. Няма да приема еврейските правила, които ми забраняват да водя живота, който съм си избрал. Ще чета книги, които задават въпроса дали слънцето се движи около земята, или земята — около слънцето, и ще ям свинско, когато е добре отгледано, убито по подходящия начин и добре приготвено. Няма да приема да налагат задръжки на мислите или постъпките ми, освен такива, които ми се струват смислени.
— Ами аз? — попитах, чудейки се докъде ще ни отведе тази независимост.
— И ти — каза той простичко. — Писмата ти и всичко, което някога си казала, има смисъл за мен само ако гледам на теб като на мой партньор в това начинание. Да. Ти ще намериш собствения си път и се надявам, че ще постигнем съгласие. Ще намерим нов начин да живеем, и той ще е такъв, който оказва почит на нашите родители и техните убеждения, но ни дава възможност да бъдем себе си, а не просто техни деца.
Баща ми, който седеше малко настрани от нас и много се стараеше да не слуша разговора ни, се прозина неубедително:
— Доспа ми се — каза той. Положи ръка на главата ми. — Бъди благословена, дете, хубаво е да те имам отново при себе си.
Загърна се с наметалото си и легна на студената палуба.
Даниел протегна ръка към мен.
— Ела тук, аз ще те топля — каза той.
Ни най-малко не ми беше студено, но не му го казах, когато се вмъкнах в прегръдката му и се изпънах, притисната към загадката, каквато представляваше за мен неговото мъжко тяло. Почувствах как целува нежно късо подстриганата ми коса, а после почувствах как дъхът му докосва ухото ми.
— О, Хана — прошепна той. — От толкова отдавна мечтая да те имам, че от желание мога да заплача като момиче.
Изкисках се.
— Даниел — казах, опитвайки вкуса на непознатото име върху устните си. Повдигнах лице към него и почувствах топлата му уста върху своята — целувка, която ме разтопи чак до мозъка на костите, така че усетих как се разтваряме един в друг като някаква алхимична смес, като еликсир на насладата. Под наметалото ръцете му милваха гърба ми, вмъкнаха се неумело под късата дреха и бельото ми и започнаха да галят гърдите, шията, корема ми, и аз почувствах как се протягам като котка, която са погалили, и отново прошепвам „Даниел“, и този път това беше подканване. Ръцете му изследваха нежно очертанията на тялото ми, като странник в нова земя. Свенливо, но с нарастващо любопитство, оставих пръстите си да изследват меките фини косъмчета на гърдите му, топлата кожа под панталоните, а после необичайната форма на члена му, който при докосването ми се надигна и започна да пулсира, докато Даниел стенеше от желание.
Нощта бе твърде дълга, а небесата — твърде тъмни, за да изпитваме срам. Под наметалото на Даниел ние смъкнахме панталоните си и се съвкупявахме с непринудена, уверена наслада, която започна задъхано и се превърна в екстаз. Не знаех, че може да има такова усещане. Докато наблюдавах как други жени и мъже се ухажват, дори докато потрепвах под докосването на лорд Робърт, не знаех, че е възможно такова удоволствие. Разделихме се само за да дремнем, а след по-малко от час се събудихме и телата ни отново се задвижиха в един ритъм. Едва когато видяхме небето да просветлява през въжетата вляво от нас, преминах от силното желание и задоволство към сън от изтощение.
Когато се събудих, беше студена утрин, и трябваше да нахлузя бързо дрехите си, преди моряците да забележат какво сме вършили. Отначало не виждах нищо, освен тъмното очертание на сушата, а после гледката бавно се изясни. Яка, солидна крепост охраняваше входа към пристанището.
— Укреплението Ризбан — каза Даниел, като застана зад мен, така че да мога да се облегна на топлите му гърди. — Виждаш ли пристанището оттатък?
Надигнах се малко и се изкикотих като момиче, когато почувствах как тялото му реагира на движението ми.
— Къде? — попитах, съвсем невинно.
Той ме отмести от себе си, като леко изпъшка от смущение.
— Кокетка — каза рязко. — Ето. Пред теб. Това е главното пристанище, а каналите се вливат от него из целия град, така че градът е ограден както със стени, така и с крепостен ров.