Господарка на Империята

Шимоне през цялото време мълчеше.

За щастие чакането се оказа кратко.

— С какво мога да ви бъда в услуга, велики? — Поклонът на жреца бе официален, точен в степента на почит за човек с висок ранг като неговия.

Тапек обузда раздразнението си.

— Търсим лейди Мара за разпит.

Жрецът го погледна с лека изненада.

— Съжалявам, велики. Лейди Мара пристигна тук преди малко, притеснена духом за лични неща. Потърси от мен съвет, но не бе утешена. По нейно желание се оттегли в най-вътрешната светая светих на храма на Туракаму. Влезе в усамотение, за медитация и душевен мир. Да се надяваме, че моят бог ще я вдъхнови да преодолее трудностите си.

Тапек беше толкова вбесен, че му се искаше да заскубе косите си, но се задоволи със смъкване на качулката от главата си.

— Колко дълго ще е там? Ще изчакаме.

Жрецът сви рамене. Очите му бяха невъзмутими.

— Съжалявам. Много се съмнявам, че лейди Мара ще излезе тази нощ, нито в която и да е нощ или ден в близко бъдеще. Остави нареждане на носачите си да преместят носилката й в къщата й в Сулан-Ку сутринта, защото смята да остане в усамотение доста време. Седмици най-малкото, може би месеци.

— Месеци? — Тапек запристъпва от крак на крак, след което изгледа с гняв жреца. — Месеци! — възкликна отново и гласът му отекна над пустия площад. Черният халат продължи злобната си тирада: — Трудно мога да повярвам, че толкова противна жена като лейди Мара ще се тревожи за духовното си състояние в такъв късен час!

Жрецът придърпа халата около себе си, сякаш за да събере цялото божествено дадено му достойнство.

— Велики, един смъртен може да се загрижи за състоянието на душата си по всяко време — каза любезно и благочестиво сплете пръсти.

Тапек направи крачка напред, сякаш се канеше да нахлуе и да наруши светия мир на храма. Но Шимоне изпъна ръка и го задържа.

— Мисли — сряза го по-старият магьосник. — Светостта на храмовете се тачи от хилядолетия. Защо да нарушаваме такава зачетена от времето традиция като святото убежище, Тапек? Рано или късно Мара ще излезе. А ако не, целта ни е постигната, нали?

Червенокосият магьосник изглеждаше така, все едно е отхапал кисел плод.

— Вие с Хочопепа и Фумита сте глупаци, като се опитвате да я защитите! — отвърна той с гневен шепот. — Тя е опасна!

— Толкова опасна ли, колкото публично противопоставяне между Събранието и храмовете? — попита Шимоне.

Тапек като че ли малко се поохлади.

— Прав си. Не си струва да го превръщаме в публичен проблем.

Шимоне кимна мълчаливо. Беше доволен. Разнесе се леко бръмчене и докато жрецът разбере, че сблъсъкът е приключил, двамата Черни халати бяха изчезнали.