Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Никога не беше прекосявала най-южните части на провинция Хокани. Но беше слушала описанията от втора ръка на Джикан и неудовлетвореното любопитство я дразнеше. Как щеше да й хареса да се промъкне горе, макар и посред нощ, за да хвърли поглед на Равнинния град! Големият разлом, водещ към Мидкемия, се намираше там, Кевин беше отпратен там към родния му свят, там бяха и каменните зали на Гилдията, центърът на южната имперска търговия.
Но не можеше да се рискува срещу гнева на Събранието. Късметът и изобретателността на Люджан бяха оставили лъжлива следа, свършваща с уж отшелничеството на Господарката на Акома в храма на Туракаму в Сулан-Ку. При най-малкото подозрение на Черните халати, дори само ако някой просяк на улицата случайно я зърнеше и я разпознаеше като Слугата на империята, и тя, и цялата й фамилия щяха веднага да загинат. Тъй че Мара беше направила немислимото според нравите на цуранската аристокрация: беше облякла халата на робиня и бе напуснала Сулан-Ку с Люджан и Сарик, и двамата облечени в безличната броня на наемници. Селяците и търговците, качили се на борда преди разсъмване, бяха предположили, че е бойна плячка. Не бяха и помислили да се усъмнят в сивото й робско облекло, но се вторачваха открито в стройната й фигура и лъскавата й коса. Някои бяха подхвърлили цинични коментари, на които Люджан беше отвърнал подходящо. Стъписващата му грубост беше прикрила това, че Сарик в началото не можа да замени традицията с ролята и се вцепени от оскърбленията над особата й.
Оставено с агент от мрежата на Аракаси съобщение беше задействало хората й. Когато Мара и двамата й служители стигнаха до кошера на чо-джа в именията й, я придружиха десет избрани воини в доспехи без отличителните знаци на дома и още един мъж, пристанищен работник, когото не беше виждала дотогава и който говореше турилски като роден език. С тях дойде и Камльо, отново облечена в дрипите, в които я беше довел Аракаси, и потисната заради предстоящото пътуване под земята с насекомоподобните, които я ужасяваха.
Пътуването на юг беше мъчително. Уморена от нерви, от теснотията и от непознатото усещане да гледат на нея като на вещ, Мара се хвърли на възглавничките в алкова, който бе споделяла, с Кевин по време на отдавнашното пътуване до Цубар. Болка прободе сърцето й, сякаш раздялата им беше станала едва вчера. Почти съжали, че бе избрала да пътува с Коалтека. Защо не беше проявила благоразумието да се отърси от чувствата и да купи друг кораб?
Все пак Коалтека беше на разположение. Беше действала, без да го обсъди с Джикан. Чувстваше, че корабът носи късмет. Победата й с лорд Ксакатекас в Достари все още будеше възхищението на народите на империята, а сега, когато срещу нея се бяха изправили такива ужасни сили като Джиро и Събранието, се нуждаеше от всяко възможно уверение, което да я укрепи, та дори да се основаваше на суеверие.
Кевин щеше да се изсмее на неразумността й. Ядосана на себе си, че се е заровила в миналото, след като цялото бъдеще бе изложено на риск, Мара се измъкна от спомените за варварския си любовник и веднага усети, че е притеснена за Хокану.
Съпругът й не знаеше къде е и не трябваше, заради безопасността, да получи дори тайно известие, докато тя не навлезеше дълбоко в територията на Турил. Съжали, че не беше имала много възможности да говори с него от нещастната им среща след раждането на Касума насам. Сега повече от всякога копнееше да сподели с Хокану плановете си и да получи разбирането и съвета му. Тревожеше се за него: как ли се оправяше с роднините, домогващи се до по-високи места във фамилната йерархия? След смъртта на силни Управляващи господари неизбежно възникваха раздори и десетки съперници на наследника се появяваха да предявят амбициите си. Мара въздъхна. Надяваше се, че ако Хокану реши да приеме служебния жезъл, предложен му от Ичиндар, ще навести децата им в Имперския двор. Касума не биваше да отрасне, без да познае бащина обич, а Джъстин… е, Джъстин определено беше достатъчно костелив орех и щеше да създаде доста проблеми на имперския персонал. Мара отново въздъхна, зачудена дали ще се завърне от Турил с помощ срещу страховитата мощ на магията само за да я надвият две малки същества, вероятно разглезени.
— Мислиш, че цялото това пътуване е безсмислено, господарке, нали? — попита тих глас. — И си изнервена?
Мара се обърна към застаналия на прага Сарик. Скърцането на кораба бе приглушило приближаването му, а простият халат, който носеше, го сливаше със сянката.