Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Доловила категоричността в тона му, Мара подаде свитъка на Сарик, за да го прибере в чантата си, избута настрани чинийката със сладкиши и се изправи.
— Благодаря, отче.
Жрецът я погледна и попита:
— Търсиш ли отговори в Изгубената земя, Мара?
Достатъчно благоразумна, за да съобрази кога предпазливостта е излишна, Мара отвърна:
— Не. От Джамар тръгваме за Лепала.
Сякаш темата, която засегна, бе нещо съвсем дребно, жрецът перна с ръка малко насекомо, кацнало на ръба на чинията със сладкиши.
— Това е добре, дъще на моя бог. Пустинните шамани са… неблагонадеждни. Много от тях почитат тъмни сили.
При думите му Сарик не успя да сдържи възклицанието си. Жрецът реагира със смях.
— Първият ти съветник изглежда изненадан.
Мара кимна за разрешение и Сарик припряно се извини:
— Прости за явната ми неучтивост, отче, но повечето хора биха сметнали, че… вашият господар е… тъмна сила.
Висшият жрец се усмихна.
— Повярвайте ми, това неразбиране често си има предимства! Но смъртта е просто друга страна на мистерията на Колелото на живота. Без нейния портал към залите на Туракаму, където всеки дух намира обновление, сегашното ни битие би било безсмислено занимание, лишено от душа. — Тръгна да ги изведе от покоите си, без да спира да говори. — Нашата магия, както бихте я нарекли, не е невинна сила. — Посочи с пръст насекомото, което кръжеше над блюдото със сладкиши. Рязка, едва доловима сянка сякаш проряза въздуха и то падна на пода. — Използваме този аспект на природата рядко, за да облекчим страданието на тези, които са близо до края си, но не могат да се освободят от плътта. Духът на живота е силен, понякога безумно упорит.
— Това би могло да се окаже мощно оръжие — подхвърли Люджан с глас, по-дълбок от обичайното, и Мара осъзна, че макар да го прикрива добре, слугите на Туракаму му вдъхват страх не по-малък от този на воините му.
Жрецът сви рамене.
— Това — никога. — Изпъна пръст към гърдите на Люджан. Бойният водач на Акома направи видимо усилие да не трепне, но по челото му изби пот.
Не последва нищо.
Сърцето на Мара се разтуптя от страх, но жрецът продължи кротко:
— Не ти е времето да срещнеш Червения бог, боецо. Силите, с които боравя, са от моя бог. Не бих могъл да те пратя в залите му без неговата власт.
Сарик, за когото целият живот беше загадка, която трябва да, се разреши, пръв надви страха си.
— Но насекомото…
— Беше му времето. — Жрецът го каза почти отегчено. — За да изтъкне нещо, предполагам.
Мара благодари на жреца за съвета и добрите му пожелания. Едноокият слуга ги изведе от храма. В подножието на мраморното стълбище почетната й гвардия се присъедини към тях. Мара се настани в носилката си, потънала в размисъл. В този миг дрипаво улично хлапе изтича от една странична уличка и се блъсна в Люджан.
Бойният водач изруга тихо. Вдигна малкия на крака, сбърчи нос от миризмата на непрани дрехи — и лицето му изведнъж; стана безизразно.
Под виковете на поредния уличен продавач, този път на евтини копринени шалове и парфюми, подходящи за жени от Тръстиковия живот, Мара прошепна:
— Поредният куриер на Аракаси ли?
Люджан пъхна бележката в колана си, докато уж бършеше ръцете си.
— Паплач — извика след побягналото вече момче. После сниши глас така, че да го чуят само Мара и Сарик, и добави: — Откъде ги намира такива мръсни същества да му вършат работата?
Мара премълча, че Главният й шпионин също е бил окаяно улично хлапе и че има две причини да ги използва за разносвачи на съобщенията му: чужди шпиони нямаше да ги засекат, защото бяха незначителни, а освен това не можеха да четат. След като Аракаси беше срещнал Камльо, Мара подозираше, че към това се е добавило и съжаление, тъй като Главният й шпионин можеше да иска да оправдае харченето на центи, давайки възможност на окаяните деца да си купят храна, вместо да я крадат.
— Дали е намерил някого? — въздъхна тя.
Сарик я погледна строго. Знаеше, че намеква за магьосник от Низшия път, какъвто Аракаси бе тръгнал да потърси след нещастието, сложило край на издирванията му в архивите.
— Колкото по-скоро намерим хан да си отдъхнем, толкова по-скоро ще разберем.
— Ще го повикаме след стъмване — отвърна Мара.
Сарик и Люджан се спогледаха с добродушна досада. Господарката им изглеждаше замаяна като момиче. Явно намираше за възбуждащо предизвикателството с предстоящо ровене в забраненото след дългите месеци безсилие. Щом носачите вдигнаха носилката, Сарик и Бойният водач на Акома закрачиха един до друг.