Господарка на Империята

— Чудех се кога най-после ще се сетиш за това.

Тапек тръгна след спътника си. Веждите му се навъсиха като гръмоносен облак. Ако смееше да говори свободно по темата, щеше да обвини Шимоне, че му пречи. Старият маг беше приятел на Хочопепа и двамата често защитаваха странни каузи. Не бяха ли защитили заедно Миламбер след онази опустошителна сцена на Имперските игри? Все едно беше за Тапек, че Миламбер бе доказал цената си за империята, като предупреди императора и Събранието за опасността, която представляваше Врагът. Чувствата му към Елгахар, магьосника, който бе затворил Хочопепа и бе изтезавал Миламбер, бяха смесени. Елгахар беше луд, разбира се, но беше вършил и мислил най-доброто за империята. Но Миламбер го беше унищожил и наред с другите му престъпления беше демонстрирал рисковете, произтичащи от коренния разрив с традицията. Тапек беше убеден, че последните действия на Мара са ако не доказателство, то податка, че замисля да се опълчи на Събранието. А това беше оскърбление на традицията, което караше пребледнелия млад магьосник да трепери от яд.

Потънал в гневен размисъл, Тапек едва не се блъсна в Шимоне, който се беше спрял на улицата и сякаш най-безгрижно се вслушваше във вятъра.

— В коя посока ще търсиш? — попита Шимоне.

Тапек се навъси още повече. Унизяваше го да играе ролята на подчинения, но ако не направеше ново заклинание да върне миналото и оставеше тази работа на Шимоне, явно старецът щеше да ги мотае дълго и щеше да им загуби половината нощ!

Последваха няколко отчайващи часа, докато Тапек, изтощен от усилието да поддържа магията, сътвори фантомен образ на Мара и двамата й служители. Тези двамата, Първият й съветник и друг, с перата на Боен водач на Акома, придружиха господарката си на дълга и безсмислена обиколка през задните улици на бедняшкия квартал. Пътят им обикаляше в кръг, дори се връщаха няколко пъти! Тапек кипна. Следваше ги упорито, като полудял. И се принуди да изчака, докато господарката посети дюкяна на търговец на платове. Размениха си пари. Пакет, запечатан и увит, беше предаден на съветника й. После всичко започна отново. Най-сетне господарката се върна на площада, където чакаха слугите и ескортът й, и се качи в носилката. С огромно раздразнение Тапек осъзна, че градската стража е ударила третия час на нощта! Дори дебелият стар Хочопепа щеше да е похабил по-малко време от проклетата Слуга на империята. Призрачният образ на Люджан спря и посегна да оправи шлема си. Кривеше го насам-натам и китката му скриваше устата, докато даваше подробни указания на Ударния водач, командващ почетната гвардия на Мара. След това, най-после, призрачното леденобяло изображение на носилката се вдигна в ръцете на призрачните носачи и кортежът пое по тъмните улици на Сулан-Ку, с Люджан и Първия съветник, взел, неясно защо пакета; устните му се движеха бързо в брътвеж, чието съдържание явно беше цинично.