Господарка на Империята

Люджан се усмихна, с не толкова дяволито изражение като на Сарик, но също толкова живо и весело. Мара отново бе поразена от мисълта колко ценни са миговете като този.

— Не — призна Люджан. — Капитанът го каза. — Смъкна шлема, прокара пръсти през мократа си коса и вдиша дълбоко морския въздух.

— Това пътуване ми навява спомени — каза Мара, забравила за намусената Камльо.

Люджан погледна към изпънатите пъстри платна, събрали последните лъчи слънчева светлина.

— Варваринът и на мен ми липсва, господарке. Въпреки че изкара половината от онова пътуване наврял лицето си в легена.

Мара не можа да сдържи смеха си.

— Не се подигравай. Някой ден буря ще ти обърне стомаха и: ще престанеш да мислиш, че морската болест е забавна.

— Богове — отвърна с горчива язвителност Люджан. — Не ми пожелавай такава съдба, след като братовчед ми е на борда. Ще ми свари супа от рибешки люспи за лекарство и после ще разправя на всичките ми любими момичета от Тръстиката как съм изглеждал с позеленяла кожа. — Камльо го изгледа отровно и Люджан се обърна към нея с чаровната усмивка, която изкушаваше половината проститутки в провинцията опасно да се надвесват от балконите, за да му подвикват. — Не се обиждай, прекрасно цвете, но момичетата ми обожават работата си. Не се мръщят когато ми предлагат услугите си, а и аз не се отнасям с тях като със собственост. Не съм аз търговецът, който те е купил и отгледал за креватно удоволствие, нито съм от господарите, които са те използвали. Вслушай се в разума и престани да ги виждаш в лицето на всеки мъж, когото срещнеш.

Камльо изглеждаше все едно е готова да плюе отрова. Отметна с ръка златистата си коса, сбра опърпаната си роба и се отдалечи по палубата мълчалива и с вдървен гръб, без да обръща внимание на шепота и възхитените погледи на моряците, и слезе в каютата на помощник-капитана, където я бяха настанили.

— Не й говори така — каза Мара. — Определено ще те мрази по-малко, ако престанеш да я наричаш прекрасно цвете.

— Но тя е тъкмо това — прекрасно цвете. Дори да си издере лицето с нокти, за да се загрози, тялото й пак ще кара всеки мъж да го сърби и да се поти. — Изчерви се за откровените си думи, сякаш едва сега спомнил си, че освен негова господарка Мара е и жена.

Мара го докосна успокоително по ръката.

— Не се обиждам, Люджан. От години си за мен като брат. Брат ми, когото загубих на онзи далечен свят.

Люджан нахлузи шлема върху разрошената си коса и отвърна:

— Познавам те, господарке, както познавам сърцето си. Но Камльо ме смущава. Не знам какво вижда в нея Аракаси.

— Вижда себе си — отвърна Мара. — Вижда неща, които си спомня от миналото, и му се иска да й спести болката, която е претърпял той. Това е основа за силно привличане. — Зачуди се дали по същата причина толкова много я боли от напрегнатите й отношения с Хокану и дали Люджан, като мъж, може да разбира причината за хладната реакция на съпруга й към раждането на дъщеря им. Ако Люджан наистина й беше брат, можеше да го попита. Но традициите я спираха.