Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Чубака не беше се оживил така много, както неговия господар, макар че не беше прекалено слаб и изглеждаше по-здрав, отколкото през последната нощ. Кучето като че ли ставаше все по-здраво и по-енергично още докато Кристин гледаше как Джоуи го прегръща. Той реагираше на всяко потупване, погалване или милване, сякаш малките ръце на момчето имаха лечебна сила. Понякога имаше едно чудно, тайнствено и дълбоко споделяне, една непосредствена връзка между децата и техните животни.
Джоуи държеше своя шоколад пред себе си, обръщаше го отзад и отпред и изглеждаше, като че ли се взира в него. Той леко се усмихна.
Кристин никога не беше искала нищо повече от това, да го види да се усмихва и на нейното лице също се появи усмивка, хармонираща с неговата.
Зад нея Чарли се сепна и се събуди. Кристин веднага отиде при него. Тя веднага забеляза, че за разлика от Джоуи и кучето, неговото състояние не беше се подобрило. Вече не бълнуваше, но във всяко друго отношение беше по-зле. Лицето му беше с вида и структурата на хлебно тесто и мазно от пот. Очите му бяха хлътнали навътре в черепа, като че ли крепяха костите, а тъканта зад тях, като че ли беше се свила под тежестта на нещата, които беше видял. Разтърсваше го силна треска, която понякога прерастваше в бурно треперене, отдалечено само на крачка от конвулсиите.
Чарли беше частично обезводнен от треската. Езикът му залепваше за небцето, когато се опитваше да говори.
Кристин му помогна да се изправи до седнало положение и да вземе още тиленол с чаша вода.
— По-добре ли си? — попита го тя.
— Малко — отвърна той почти шепнешком.
— Как е болката?
— Навсякъде… — отвърна той.
— Имах предвид болката в рамото — поясни тя, мислейки, че той се е объркал.
— Да. Точно това… исках да кажа. Тя не е повече… само в рамото ми. Сега я усещам… също, като че ли е навсякъде… от главата до петите… навсякъде. Колко е часът?
Кристин погледна часовника си.
— Боже Господи! Седем и тридесет! — възкликна тя. — Трябва да съм спала часове наред, без да се помръдна дори на инч. И то върху този твърд под.
— Как е Джоуи?
— Виж сам.
Той обърна глава и погледна точно, когато Джоуи подаваше последното парченце шоколад на Чубака.
— Мисля, че той се възстановява — каза Кристин.
— Слава Богу.
Кристин приглади с пръсти назад падналата на челото на Чарли влажна коса.
Когато се любеха в хижата, тя си мислеше, че той е несравнимо най-красивия мъж, който някога беше срещала. Тя беше се изпълвала с трепет от очертанията на всеки негов мускул и кост. И дори сега, когато беше така смален, бледен и слаб, той й се струваше красив. Лицето му имаше толкова срамежливо изражение, а очите му бяха така ласкави. Искаше й се да легне до него, да го прегърне и притисне до себе си, но се страхуваше да не му причини болка.
— Можеш ли да ядеш нещо? — попита тя.
Той поклати отрицателно глава.
— Трябва — настоя тя. — Ти трябва да възстановиш силите си.
Чарли премигна с влажните си очи, като че ли се опитваше да проясни погледа си.
— Може би по-късно. Продължава ли… да вали?
— Тази сутрин още не съм излизала навън.
— Ако се е прояснило… ти можеш да тръгваш… без мен.
— Глупости.
— По това време на годината… времето може да се проясни само… за един ден… или дори само за… няколко часа. Ти ще трябва да използваш… предимството на хубавото време… В момента, в който настъпи… излез от планините… преди следващата буря.
— Не без теб.
— Не мога да вървя — каза той.
— Не си се опитал.
— Не мога. Едва… мога да говоря.
Дори усилието да говори го отслабваше. С всяка изречена дума дишането му ставаше по-тежко.
Състоянието му я плашеше, а идеята да го остави сам изглеждаше безумна.
— Почти пристигнахме, момчето ми.
Джоуи кимна.
Ти не можеш сам да се грижиш за огъня — възрази тя.
— Разбира се. Премести ме… по-близо до него. На една ръка разстояние. И натрупай на куп достатъчно дърва… Да стигнат за няколко дни. Аз ще бъда окей.
— Ти няма да си в състояние да приготвяш и подгряваш храната си.
— Остави ми няколко… шоколада.