Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Кристин обаче нямаше намерение да търси друга пещера, само защото не харесваше декора на тази. Естественото огнище далеч превъзхождаше по значение вкуса към живопис на предишните обитатели. С огън за топлина и светлина, пещерата щеше да осигури почти толкова добър подслон, колкото и хижата, която бяха оставили. Пещерата, разбира се, не беше толкова удобна, колкото хижата, но в момента Кристин не беше така загрижена за удобствата, както не й даваше мира запазването на своя син, Чарли и себе си живи.
Въпреки каменния под, който служеше и за стол и за легло, Чарли беше възхитен от пещерата и в момента тя му изглеждаше толкова луксозна, колкото всяка хотелска стая, която беше обитавал. Само това, дето спираше вятъра и снега, беше несравнимо блаженство.
За повече от един час, Кристин събра изсъхнали дървета и клони, с които да запали огън и да го поддържа до сутринта. Тя се връщаше в пещерата многократно с ръце пълни с така необходимото гориво. Кристин направи една купчина от по-дебелите дървета и друга за малките, които щяха да служат за подпалка.
Чарли се възхищаваше от нейната енергия. Възможно ли беше такава сила да извира от един майчин инстинкт? Изглежда нямаше друго обяснение. Тя би трябвало отдавна да е рухнала.
Чарли знаеше, че трябва да изключва светлината на фенерчето всеки път, когато Кристин излизаше навън и да я пали отново само, за да може тя да вижда, когато се връща с наръча дърва, за да не се изтощят батериите. Въпреки това, оставяше фенерчето да свети, защото се боеше пълният мрак да не предизвика нежелана реакция на Джоуи.
Момчето беше зле. Дишането му бе затруднено и то лежеше неподвижно и мълчаливо до също толкова изтощеното куче.
Докато се вслушваше в неравномерното дишане на Джоуи, Чарли си казваше, че намирането на пещерата е още един добър знак, едно указание, че техният късмет се подобрява, че до един-два дни те ще възстановят силите си и ще могат да се отправят надолу към езерото. Но един друг, по-мрачен глас в него питаше, дали, вместо това, пещерата не беше само един гроб и макар да не искаше да мисли за тази депресираща възможност, той не можеше да си я избие от главата.
Чарли се вслушваше в шума от водните капки в съседната пещера. Студените каменни стени и кухите пространства усилваха този непретенциозен звук и го правеха да изглежда както зловещ, така и странен. Той беше като механично сърцебиене или, може би, като почукване на нокът на животно върху стъклена плоскост.
Огънят хвърляше трепкаща оранжева светлина върху жълтата мечка-тотем, правейки я да потрепва и върху мръсносивите стени. Добре дошла топлина се изливаше от пламтящата купчина дърва. Естественият димоход действаше така, както се надяваше Кристин. Той увличаше пушека нагоре в по-горните кухини и оставяше техния въздух незамърсен. На практика, изсушаващото действие на огъня отнемаше част от влагата във въздуха и елиминираше в голяма степен неприятната миризма на мухъл, която тя бе усетила при първото си влизане в усойната пещера.
Известно време те само се грееха на огъня, без да правят нищо, без да разговарят и дори се опитваха да не мислят.
Постепенно, Кристин свали ръкавиците си, после качулката на якето и накрая свали самото яке. Пещерата не беше силно затоплена и през нея преминаваха течения от съседните кухини, но дебелата блуза и дългата топлоизолираща долна дреха бяха вече достатъчни. Тя помогна също на Чарли и на Джоуи да свалят своите якета.
Кристин даде на Чарли още тиленол. После повдигна превръзката му и постави на раната още антибиотиков прах с още болкоуспокояващо средство.
Той каза, че не изпитва силна болка.
Тя обаче знаеше, че лъже.
Сипаницата, която тормозеше Джоуи, беше започнала най-после да отзвучава. Подуванията спаднаха и деформираното лице на Джоуи бавно възстанови първоначалните си пропорции. Ноздрите му се отпушиха и той повече нямаше нужда да диша през устата, въпреки че продължи малко да хърка, сякаш имаше конгестия в белите дробове.
Моля те, Господи, само не пневмония, мислеше Кристин.
Очите му се разшириха, но все още оставаха плашещо пусти. Кристин му се усмихна и направи няколко смешни гримаси, опитвайки се да предизвика реакция в него, но без резултат. Доколкото можеше да разбере, той дори не я виждаше.