Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Кристин направи обратно пътешествие около помещението. Тя мина покрай Чарли и отиде към прохода, през който служителите на Здрача можеха да дойдат всеки момент. Кристин бе предприела по-дългия път, защото при нейното състояние, той беше по-безопасен. Тя усещаше мъчително скъпоценните секунди, които губеше, но не можеше да пресече напряко помещението, защото ако паднеше, имаше опасност да загуби съзнание или да угаси факела. Кристин държеше горящата главня в лявата ръка, а другата използваше, за да се опира на стената. Тя куцукаше, вместо да подскача, защото с куцукане се придвижваше по-бързо. Кристин се осмеляваше да използва малко и ранения си крак, въпреки че болката преминаваше през цялото й тяло, когато пренасяше част от тежестта си върху него. И макар че болката продължаваше да тупа в хармония със силните удари на пулса й, тя повече не беше тъпа. Това беше една изгаряща, пронизваща, щипеща и въртяща болка, която ставаше по-лоша с всеки наказващ удар на сърцето й.
Известно време Кристин се питаше, колко ли много кръв е загубила, но си казваше, че това няма значение. Ако не беше загубила голямо количество, тя, може би, щеше да бъде в състояние да се противопостави за един последен път на служителите на Здрача. А ако беше загубила голямо количество, ако кръвта беше изтекла от някоя главна вена или бе бликнала като фонтан от някоя средна артерия, в края на краищата, нямаше смисъл да проверява, защото един турникет нямаше да я спаси, особено тук, на мили разстояние от най-близката медицинска помощ.
Докато измина разстоянието до далечния край на пещерата и спря близо до отвърстието на входа на тунела, главата й се замая и започна да й се повръща. Тя си запуши устата и усети вкуса на повърнатото в дъното на гърлото си, но успя да го потисне. Светлинните отблясъци на огъня се гонеха по стените и придаваха на пещерата едно усещане за аморфност. Нейните размери и очертания, като че ли непрекъснато се променяха, а камъкът сякаш изобщо не беше камък, а някаква странна пластмаса, която постоянно се топеше и сменяше формата си: стените ту се приближаваха твърде много, ту отново се отдалечаваха; една скална изпъкналост внезапно се появяваше там, където е имало вдлъбнатина; таванът се издуваше надолу, докато почти стигаше главата й, а после отскачаше обратно на предишната си височина; подът се вълнуваше като се издигаше и спускаше и на Кристин на моменти й се струваше, че напълно ще се изплъзне изпод краката й.
В отчаянието си, тя затваряше очи, стискаше ги здраво, хапеше устни и дишаше дълбоко, докато не се почувстваше малко по-добре. Когато отвореше отново очите си, пещерата беше отново стабилна и непроменяща се. Кристин се чувстваше относително стабилна, но знаеше, че тази стабилност е крехка.
Кристин се притисна към стената в една плитка вдлъбнатина от едната страна на прохода. Държейки факлата в лявата ръка, тя бръкна с дясната в джоба си и извади от него кутията-пръскалка със запалителна течност. После използва палеца и показалеца, придържайки я с останалите три пръста и дланта, за да развие капачето и открие неподвижно закрепената пластмасова дюза. Кристин беше готова. Тя имаше план. Добър план. Той трябваше да бъде добър, защото бе единствения изпълним.
Огромният мъж щеше вероятно да влезе пръв в пещерата. Той щеше да има огнестрелно оръжие, вероятно същия полуавтомат, който беше използвал отвън. Оръжието щеше да стърчи пред него и да бъде насочено право напред на височината на кръста. Задачата й беше да го облее, преди той да успее да обърне дулото към нея и да натисне спусъка. А това беше нещо, което той можеше да направи за… колко?… може би за две секунди. Или, може би, за една. Елементът изненада беше най-добрата и единствена надежда. Той можеше да очаква изстрели, хладно оръжие… но не това… Ако тя го облееше със запалителната течност в момента, в който се появеше, той можеше да се стресне достатъчно, за да загуби цяла секунда от времето за реагиране, както и още около една секунда от шока, когато усети миризмата на течността и осъзнае, че е напръскан с нещо леснозапалимо. Това беше цялото време, от което тя се нуждаеше, за да го запали.
Кристин притаи дъх и се вслуша.
Нищо.
Дори да не успееше да напръска с горивото кожата на гиганта, а само неговата парка, той щеше със сигурност да изпусне оръжието от ужас и паника и да се сблъска с огъня.
Тя пое дълбоко въздух, задържа го и се вслуша отново.