Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Кристин още не беше замаяна и повече не я застрашаваше близка опасност от загубване на съзнание, но бе започнала да се чувства слаба.
Тя още държеше празния безполезен пистолет, но след малко го пусна на земята.
— Боли ли те? — попита Чарли.
— Не — отвърна тя и това беше истина. В момента чувстваше слаба или не чувстваше почти никаква болка, но знаеше, че скоро ще почувства.
— Дайте ни момчето? — викаше гигантът отвън. — Ще ви оставим живи, ако ни предадете момчето.
Кристин не му обърна внимание.
— Аз повалих двама от негодниците — каза тя на Чарли.
— Още колко остават? — попита той.
— Още двама — отвърна тя, без да дава допълнителни подробности, тъй като не искаше Джоуи да разбере, че Грейс Спайви влиза в това число.
Чубака беше се изправил на крака и тихо ръмжеше. Кристин беше изненадана, че кучето може да стане, но то все още не беше се възстановило напълно. Изглеждаше болнаво си нестабилно. Нямаше много да е в състояние да се сражава или да защитава Джоуи.
Кристин откри ножа от чантата с прибори за храна, който лежеше между Джоуи и Чарли в далечния край на помещението. Тя помоли Джоуи да й го донесе, но той само гледаше втренчено, без да се помръдне и не можеше да бъде придуман да помогне.
— Няма ли повече муниции? — попита Чарли.
— Никакви.
— Дайте ни момчето! — чу се вик отвън.
Чарли се опита да се примъкне до ножа, но беше твърде слаб и твърде измъчен от болката, за да изпълни тази задача. Усилието го накара да хрипти, а хриптенето премина в мъчителна кашлица, която го остави отпуснат от изтощение и с кървава слюнка по устните.
Кристин имаше френетичното чувство, че времето изтича като пясък от фуния.
— Дайте ни Антихриста!
Макар че не можеше да се движи бързо, Кристин започна да се примъква към другия край на помещението, следвайки стената. Тя си опираше на нея и подскачаше на здравия си крак. Ако успееше да се добере до ножа и после да се върне до същия край на пещерата, тя можеше да ги причака зад ъгъла от тази страна на прохода, а когато дойдеха, можеше да й се удаде да се втурне напред и да промуши единия от тях.
Най-после Кристин достигна провизиите, наведе се, взе ножа и… осъзна колко късо е острието му. Тя го обърна няколко пъти в ръцете си, опитвайки се да се убеди, че точно това е оръжието, от което се нуждае. Ножът обаче трябваше да проникне през едно яке и дрехите под него, преди да причини някакво нараняване, а той не беше достатъчно дълъг. Само да имаше възможност да ги наръга в лицата… но те щяха да имат оръжия, а тя не се надяваше много, че ще успее да проведе успешна фронтална атака.
По дяволите!
Кристин хвърли ножа с отвращение.
— Огънят — каза Чарли.
Отначало тя не разбра.
Той вдигна ръка до устата си си избърса кървавата слюнка, която продължаваше да изкарва с кашлицата.
— Огънят. Той е… едно добро… оръжие.
Разбира се. Огънят. Той беше по-добро оръжие от един нож с късо острие.
Изведнъж Кристин се сети за нещо, което, използвано заедно с горяща главня, би било почти толкова ефективно, колкото огнестрелно оръжие.
Една тъпа болка в ранения крак започна да тупа в такт с ускорения й пулс, скърцайки със зъби, се наведе към купчината провизии. Навеждането не беше лесно, включваше една болезнена маневра, а тя се боеше, че ще трябва да се изправя отново, въпреки че имаше стената, на която да се подпира. Кристин започна да рови из нещата, които вчера беше извадила от раницата и след няколко секунди се изправи с една кутия-пръскалка на течно гориво, която бяха купили в случай, че срещнат трудности при запалването на огън в камината на хижата. Тя пъхна кутията в десния джоб на панталоните си.
Като се изправи, каменният под се залюля под нея. Кристин се подпря на ръба на перваза на огнището и почака, докато й премине замайването.
После тя се обърна към огъня и сграбчи един горящ клон, който беше между две по-големи цепеници. Беше я страх, че клонът ще започне да хвърля искри, но той продължи да гори като ярък факел.
Джоуи не се помръдна, нито заговори, но наблюдаваше с интерес. Той беше зависим от нея. Сега животът му беше изцяло в нейни ръце.
Известно време Кристин не чуваше никакво викане отвън. Тази тишина не беше на добре. Това можеше да означава, че Спайви и гигантът влизат навътре, че вече са в Z-образния проход…