Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
И докато крещеше с всичка сила, точно когато видя лицето на набитата жена да експлодира, Кристин се обърна към третия служител на Здрача, намиращ се на двадесет фута вдясно от нея и веднага позна Грейс Спайви.
— Ти! — извика тя с истерия, подсилена от вида на старата вещица. — Ти! Ти, луда стара кучко!
Как можеше жена на нейната възраст да има енергията да изкачи тези хребети и да се сражава с изсмукващите силите атмосферни условия на високата Сиера? Нейната лудост ли й даваше сила? Вероятно да. Нейната лудост блокираше колебанието и умората й, точно както бе блокирала болката, когато бе промушила ръцете и краката си, фалшифицирайки белезите от разпъването на Христос.
Бог да ни е на помощ, помисли Кристин.
Вещицата стоеше неподвижна, непоколебима, арогантна и предизвикателна, като че ли приканваше Кристин да натисне спусъка и дори от това разстояние тя почувства странната и приковаваща сила на очите на старицата. Имунизирана срещу хипнотичния ефект на този безумен поглед, Кристин произведе изстрел и револверът подскочи в ръцете й. Тя не улучи, макар разстоянието да не беше голямо. После натисна отново спусъка, изненада се, когато не улучи за втори път и опита трети изстрел, но откри, че й са се свършили патроните.
О, Господи!
Нямаше повече никакви куршуми. Никакви други оръжия. Господи. Нямаше нищо друго, освен голите си ръце.
Окей, аз мога да направя това, аз мога да направя това, с голи ръце, добре, аз ще удуша кучката, ще откъсна проклетата й глава.
Хлипаща, ругаеща, викаща, носена напред на гребена на една сгромолясваща се вълна на ужаса, Кристин тръгна към Спайви. Но другият служител на Здрача, гигантът, започна да стреля по нея иззад няколко валчести камъка, където беше се скрил. Изстрелите трещяха, а куршумите рикошираха в скалите около нея с пронизителен вой. Тя усети куршуми да прорязват въздуха близо до главата й. Кристин осъзна, че няма да може да помогне на Джоуи, ако бъде мъртва, така че спря и се обърна обратно към пещерата.
Още един изстрел. Остри каменни отломки се пръснаха от мястото на удара.
Кристин продължаваше да бъде в истерия, но цялата тази маниакална енергия беше пренасочена далеч от яростта и жаждата за кръв към инстинкта за самосъхранение. Със звука от стрелбата зад себе си, тя се отправи назад към пещерата. Гигантът изостави укритието си и тръгна след нея. Едрите сачми се удряха в камъка до Кристин и тя очакваше да получи някоя от тях в гърба си. После премина през входа, зави зад първата чупка на Z-образния проход, излизайки извън полезрението на стрелеца и помисли, че е в безопасност. Обаче един последен изстрел рикошира зад ъгъла от първата отсечка на тунела и я улучи в дясното бедро, изваждайки я от равновесие. Тя падна, удари зле рамото си и усети мрака да се простира към нея.
Кристин се затътри по прохода, отказвайки да се поддаде на сковаващия ефект от шока, който следваше след нараняване. Тя си поемаше трудно въздух и парираше отчаяно спускащата се пред очите й тъмнина.
Кристин не мислеше, че те ще тръгнат веднага след нея. Не можеше да знаят, че тя има само един пистолет или че й са се свършили мунициите. Те щяха да бъдат предпазливи.
Но, все пак, те щяха да дойдат. Предпазливо. Бавно.
Недостатъчно бавно.
Те бяха неумолими като хайка в каубойски филм.
Като се потеше, въпреки студения въздух и повдигаше и преместваше крака си, сякаш беше бетонов къс, Кристин се замъкна в пещерата, където на играещата светлина на огъня я чакаха Чарли и Джоуи.
— О, Господи, ти си ранена — каза Чарли.
Джоуи не каза нищо. Той стоеше до перваза, върху който гореше огъня, а пулсиращата светлина придаваше на лицето му кървавочервен оттенък. Той си смучеше пръста и я наблюдаваше с големите си очи.
— Раната не е лоша — отвърна Кристин, опитвайки се да не му позволи да забележи, колко беше уплашена. Тя се изтегли до стената, стоейки на един крак.
Кристин постави едната ръка на бедрото си и го почувства лепкаво от кръв. Отказа да го погледне. Ако кървеше силно, тя се нуждаеше от турникет. Но нямаше време за първа помощ. Ако направеше пауза, за да постави турникета, Спайви или гигантът можеха просто да влязат и да й пръснат черепа.