Служители на Здрача
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Служители на Здрача». Краткое содержание книги:
Внезапно животът на Кристин се превръща в ад, а собственият й любим син става прицел на религиозните фанатици от сектата на Здрача. Те го жигосват като Антихрист, искат да го унищожат и… са навсякъде.
Кристин седна между сина си и мъжа, който обичаше. Тя беше с гръб към огъня, взираше се в предната част на пещерата и наблюдаваше сенките и отраженията от пламъците, които танцуваха луд гавот по стените й. С една част от своето съзнание тя се съсредоточаваше за необичайни звуци, а с друга следеше дишането на мъжа и момчето, боейки се, че някой от тях може внезапно да спре да диша.
Зареденият револвер беше до нея. За свое разочарование, Кристин беше научила, че Чарли няма повече резерви патрони в джобовете на якето си. Кутията с муниции беше в неговата раница, изоставена от тях при скалния навес, където тя беше привързала рамото му. Кристин се ядосваше на себе си, че беше я забравила. Двете пушки бяха изчезнали. Револверът беше тяхната единствена защита и в него имаше само шест патрона.
Мечката-тотем блестеше на стената.
В осем и десет, когато Кристин приключи със слагането на дърва в огъня, Чарли започна да стене в съня си и да мята глава върху възглавницата, която беше направила от неговото сгънато яке. Той беше плувнал в мазна пот.
Една ръка върху челото на Чарли беше достатъчна за Кристин да разбере, че той има треска. Тя го наблюдава известно време, надявайки се, че ще се успокои, но Чарли само ставаше по-зле. Неговите стонове се превърнаха в слаби викове, а после и в по-силни. От време на време от устата му излизаха думи и несвързани, безсмислени изречения.
Накрая, Чарли така се възбуди, че тя се принуди да вземе още две таблетки тиленол от флакона. После наля пълна чаша вода и се опита да го събуди. Макар да изглеждаше, че сънят ни най-малко не го облекчава, отначало, Чарли не можеше да дойде на себе си, а когато накрая отвори очи, те бяха замъглени и несъсредоточени. Той бълнуваше и изглежда, че не можеше да я познае.
Тя го накара да вземе хаповете, а той жадно изпи водата, прокарвайки ги надолу. После заспа отново още докато Кристин взимаше чашата от устата му.
Чарли продължи да стене и мърмори известно време и започна силно да трепери, въпреки че беше обилно изпотен. Зъбите му тракаха. На Кристин й се искаше да имаха няколко одеяла. Тя сложи още дърва в огъня. Пещерата беше относително затоплена, но Кристин мислеше, че точно сега не е твърде топло в нея.
Около десет часа, Чарли отново се успокои. Той спря да мята главата си, престана да се поти и заспа спокойно.
Поне, каза си тя, сънят го събори. Но се страхуваше това да не е кома.
Нещо изписка.
Кристин грабна револвера и скочи на крака, като че ли изпискването беше вик.
Джоуи и Чарли спяха спокойно.
Тя внимателно се вслуша. Изпискването отново се повтори. Този път не беше само кратък звук, а серия от писукания, едно пронизително, макар и отдалечено, цвъртене.
Звукът не беше от камък, земя или вода. Това не беше мъртъв звук, а нещо друго, нещо живо.
Кристин взе фенерчето. С бясно биещо сърце и насочен пред себе си револвер, тя тръгна предпазливо към звука. Той изглежда идваше от съседната пещера.
Въпреки че бяха тихи, пронизителните писъци караха косата й да настръхва, защото бяха зловещи и чуждоземни.
Кристин спря пред входа на съседната пещера, осветявайки пространството пред себе си с лъчи от фенерчето. Тя видя приличащите на направени от восък сталактити и сталагмити и влажните скални стени, но нищо необичайно. Сега звуците изглежда че идваха от още по-далеч, от трета пещера или дори от четвърта.
Когато наклони глава и се вслуша по-внимателно, Кристин изведнъж разбра какво беше чула. Прилепи. Множество прилепи, съдейки по писъците им.
Очевидно, те гнездяха в друга пещера някъде в планината и влизаха и излизаха по друг път, защото тук нямаше никаква следа от тях, никакви трупове на прилепи или техни изпражнения. Окей. Кристин нямаше нищо против да разделя пещерите с тях, но само докато те се придържаха към своя собствен район.
Тя се върна при Чарли и Джоуи, седна между тях, остави револвера настрана и угаси фенерчето. После се запита, какво би се случило, ако хората на Спайви се появяха, блокираха входа на тази пещера и не им оставеха друг избор, освен да се отправят още по-дълбоко в планината в търсене на друг изход, на една задна врата към безопасността. Какво щеше да стане, ако тя, Чарли и Джоуи бяха принудени да се спасяват, бродейки от пещера в пещера, докато накрая минеха през тази, в която гнездяха прилепите? Там, може би, трябваше да газят до колена в изпражнения, а над главите им щяха да се вият стотици и дори хиляди прилепи. Някои от тях или дори всичките можеха да имат бяс, защото прилепите бяха отлични преносители на тази болест…