Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Беше сребрист четириъгълник, бездънен като вода, макар да не беше вода, обрамчен от огнени руни. Портал. Клеъри протегна ръка и го докосна. Всяко късче от ума й беше съсредоточено върху представата за едно-единствено място.
— Хайде! — изкрещя тя, без да помръдва, приковала очи в Портала.
Понесъл сестра си на ръце, Алек се втурна покраи нея, прекрачи в Портала и изчезна. Саимън го последва и накрая Джеис, улавяики свободната и ръка. Клеъри имаше само миг, за да се обърне и да погледне зад себе си — голямо черно крило изплющя пред очите и и тя с ужас зърна зъби, от които капеше отрова, преди вихърът на Портала да я погълне и да я запрати в хаос. Блъсна се силно в земята и си удари коленете. Порталът я беше откъснал от Джеис; тя се изправи на крака и се огледа, дишаики тежко… ами ако Порталът не беше сработил? Ако ги беше отвел на погрешното място? Ала покривът над пещерата се издигаше над тях, познат, изрисуван с руни. Ето го и огнището, следите по пода, върху които бяха спали предишната нощ. Джеис, който тъкмо ставаше, пускайки на земята лъка на Алек. Саймън…
И Алек, коленичил до Изабел. Каквото и удовлетворение да изпитваше Клеъри заради успешно отворения Портал, то се пукна като балон. Изабел лежеше неподвижна; имаше изцеден вид, дишането и беше плитко и накъсано. Джейс се отпусна до Алек и нежно докосна косата й.
Клеъри усети пръстите на Саимън да се сключват около китката и. Гласът му, когато проговори, беше дрезгав:
— Ако можеш да направиш каквото и да било…
Като в сън, Клеъри пристъпи напред и коленичи от другата страна на Изабел, срещу Джеис. Стилито се хлъзгаше в кървавите и пръсти, докато тя допираше острието му в китката на Изи, припомняики си какво бе сторила пред Елмазената цитадела, как бе изляла самото си същество в това, да изцели Джеис. Лекувай, лекувай, лекувай, молеше се тя и наи-сетне стилито и се събуди за живот и по кожата на Изи лениво закриволичиха черни линии. Тя изстена и потръпна конвулсивно в ръцете на Алек, който беше навел глава, заровил лице в косата й.
— Моля те, Изи — шепнеше той тихо. — Не и след Макс. Моля те, Изи, остани с мен.
Изабел ахна, клепачите и трепнаха. Гърбът и се изви в дъга… а после отново се отпусна, когато иратцето изчезна от кожата и. Струика кръв избликна бавно от раната на крака и… кръв с черен оттенък. Клеъри толкова здраво стисна стилито си, че усети как то се огъна в ръката й.
— Не мога — прошепна тя. — Не мога да направя достатъчно силна руна.
— Не си виновна ти; отровата е — каза Джеис. — Демонска отрова. В кръвта и. Понякога руните не помагат.
— Опитай отново — настоя Алек; очите му бяха сухи, ала блестяха ужасяващо. — С иратце. Или пък с нова руна; може да измислиш руна…
Устата на Клеъри беше пресъхнала. Никога през живота си не бе искала по-силно да създаде нова руна, но вече не усещаше стилито като продължение на ръката си; сега то беше като нещо мъртво между пръстите и. Никога не се бе чувствала по-безпомощна.
Изабел дишаше хрипливо.
— Трябва да има нещо, което да помогне! — извика Саимън неочаквано и гласът му отекна между стените. — Вие сте ловци на сенки, непрекъснато се биете с демони. Трябва да сте способни да сторите нещо…
— И непрекъснато умираме! — изкрещя Джейс в отговор, а после изведнъж рухна върху тялото на Изабел, превит одве, сякаш го бяха ударили в стомаха. — Господи, Изабел, съжалявам, толкова съжалявам…
— Дръпни се — каза Саимън и коленичи до Изабел, и ето че всички бяха около нея и Клеъри изведнъж си припомни ужасната картина в Залата на съглашението, когато семеиство Лаитууд се бяха скупчили около мъртвото тяло на Макс; това не можеше да се случва отново, не можеше…
— Остави я — озъби се Алек. — Ти не си нейното семейство, вампире…
— Не — отвърна Саймън. — Не съм.
И кучешките му зъби изскочиха, остри и бели. Клеъри рязко си пое дъх, когато Саимън поднесе собствената си китка към устата си; зъбите му отвориха вената и по ръката му потекоха ручейчета кръв.
Очите на Джейс се разшириха. той се изправи и отстъпи назад; беше свил ръце в юмруци, но не се опита да попречи на Саимън, които държеше китката си над крака на Изабел, така че кръвта капеше от пръстите му и се стичаше в зейналата рана.
— Какво… правиш? — процеди Алек през зъби, ала Джейс вдигна ръка, без да откъсва очи от Саймън.