Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Алек отстъпваше назад, изпращаики стрела след стрела, от които демоните политаха ранени назад, където Джейс и Изабел се заемаха с тях, посичаики ги с меч и камшик. Клеъри последва примера им и се зае с друг от ранените демони, отсичаики мекото парче плът под устата му; ръката и, покрита с мазна демонска кръв, се хлъзна по дръжката на камата. Демонът се сгърчи безжизнено със съскащ звук, запращаики Клеъри на земята. Оръжието се изтърколи от ръката и и тя се метна след него, сграбчи го и се претърколи настрани в същия миг, в които друг демон се нахвърли върху нея, разтягайки могъщото си тяло като пружина.
Стовари се там, където тя лежеше допреди миг и се изви, така че сега Клеъри се намери изправена срещу две зеинали усти. Тъкмо се канеше да запрати камата си, когато златно-сребърно сияние проряза въздуха и камшикът на Изабел посече създанието през средата.
То се разпадна на две части, от които на пода се изсипа оплетена бъркотия от димящи вътрешни органи. Дори през леда на битката, Клеъри едва не повърна. Обикновено демоните умираха и изчезваха, преди човек да е видял кои знае колко от вътрешностите им. Този обаче, макар и на две парчета, продължаваше да се гърчи, потръпваики конвулсивно. Изабел направи гримаса и отново вдигна камшика си… и в същия миг потръпването се превърна във внезапно, рязко движение — едната половина на чудовището се изви назад и впи зъби в крака на Изабел.
Изи изпищя и изплющя с камшика си; чудовището я пусна, а тя политна назад, кракът и се подкоси под нея и тя падна. Клеъри се втурна напред и прониза другата половина на демона; отново и отново забиваше камата си в гърба му, докато той стана на парчета под нея и тя се озова коленичила в голяма локва от демонска кръв, запъхтяна и стиснала мокро от кръв оръжие.
Възцари се тишина. Пронизителната аларма бе утихнала, а демоните ги нямаше. Бяха избити до един, но в тази победа нямаше радост. Изабел лежеше на пода с увит около китката камшик, а от раната с форма на полумесец върху левия и крак шуртеше кръв. Дишането й беше накъсано, клепачите й потрепваха.
— Изи! — Алек пусна лъка на земята и се втурна през окървавения под към сестра си. Падна на колене и я придърпа в скута си, вадеики стилито от колана си. — Из, Изи, дръж се…
Джеис, които бе вдигнал лъка му, изглеждаше така, сякаш едва се държи на крака и всеки миг ще повърне; със смътна изненада Клеъри видя, че Саимън бе сложил ръка над лакътя му и сякаш го крепи да не падне. Алек сграбчи разкъсания крачол на Изабел и го раздра до коляното. Клеъри преглътна надигналия се в гърлото и вик. Кракът на Изабел беше направен на ленти — приличаше на снимките от ухапвания на акула, които Клеъри бе виждала: кръв и направена на каша плът заобикаляха дълбоки прорези.
Алек опря върха на стилито си в кожата на коляното и и нарисува иратце, а после още едно под него. Раменете му трепереха, но ръката му беше сигурна. Клеъри обви пръсти около тези на Джейс и ги стисна. Неговите бяха леденостудени.
— Изи — прошепна Алек, докато иратцето избледняваше и потъваше в кожата и, оставяики бяла диря след себе си. Клеъри си спомни Ходж, как бяха рисували руна след целителна руна върху него, ала нараняванията му бяха прекалено тежки — кръвта му бе изтекла, докато руните избледняваха, и той бе издъхнал въпреки силата им.
Алек вдигна глава. Лицето му беше разкривено, върху бузата му имаше кръв — на Изабел, помисли си Клеъри.
— Клеъри — каза той. — Може би, ако ти опиташ…
Внезапно Саймън настръхна.
— Трябва да се махаме от тук. Чувам крила. Ще дойдат още.
Изабел вече не се бореше за въздух, а кръвта и не шуртеше така силно, но Клеъри със свито сърце видя, че раните й все още са там — подпухнали и червени.
Алек се изправи с отпуснатото тяло на сестра си в ръце; дългата и черна коса се полюшваше.
— И къде ще отидем? — попита той грубо. — Ако побегнем, те ще ни настигнат…
Джейс се обърна рязко.
— Клеъри…
Очите му бяха пълни с молба и сърцето на Клеъри едва не се пръсна. Джеис, който никога не молеше за нищо. За Изабел, най-храбрата от тях.
Алек премести поглед от статуята към Джейс и накрая — към бледото лице на изпадналата си в безсъзнание сестра.
— Някой — каза той с треперещ глас — да направи нещо…
Клеъри се завъртя на пети и хукна към стената. Почти се хвърли върху нея, вадеики стилито от ботуша си. От допира на острието му до мрамора по ръката и сякаш се разля електрическа вълна, ала тя не го отдръпна и започна да рисува, а пръстите и туптяха. Черни линии се проточиха върху камъка като пукнатини, оформяики очертанията на врата, а после ръбовете им заблещукаха. Зад себе си Клеъри чуваше демоните: воя на гласовете им, пляскането на криле с хищни нокти, съскащите им викове, превърнали се в пронизителни писъци, когато вратата лумна в светлина.