Град на небесен огън

Те поеха нагоре по златните стъпала, нашарени с чернилката на пепел и корозия. На последното стъпало спряха и се вгледаха в огромната двукрила врата. Тя бе покрита с кован метал — квадратни листове, върху които бяха гравирани образи.

— Това е история. — Джейс се приближи и докосна гравюрите с пръст, облечен в черна ръкавица. Под всяка илюстрация се извиваше надпис на непознат език. Джейс погледна към Алек. — Можеш ли да го прочетеш?

— Аз ли съм единственият, които е внимавал в уроците по чужди езици? — въздъхна Алек уморено, но все пак пристъпи напред и се загледа в драскулките. — Е, първо панелите. Това е история. — той посочи първия метален квадрат, върху които бяха изобразени група хора: босоноги, облечени в дълги роби, те се свиваха страхливо под разтворилите се над тях облаци, от които се протягаше ръка с хищни нокти. — Някога тук живеели хора или нещо като хора — обясни Алек, посочваики фигурите. — Водели мирно съществуване, а после дошли демони. И тогава… — той замълча, сложил ръка върху образ, които Клеъри познаваше така добре, както и пръстите на ръката. Ангелът Разиел, надигащ се от езерото Лин с Реликвите на смъртните в ръка. — За Ангела!

— Буквално — каза Изабел. — Как… Това нашият Ангел ли е? Нашето езеро?

— Не знам. Тук пише, че демоните дошли и ловците на сенки били създадени, за да се бият с тях. — Алек тръгна покраи стената, за да проследи развитието на образите върху панелите. — Тази дума тук — заби той пръст в един от надписите, — означава "нефилим". Само че ловците на сенки отхвърлили помощта на долноземците. Магьосниците и феите се съюзили с пъклените си родители. Взели страната на демоните. Нефилимите били победени и избити. В последните си дни създали оръжие, предназначено да отблъсква демоните. — той посочи един панел: върху него бе изобразена жена, държаща нещо, прилично на метална тояга, в единия краи на която искреше камък. — Нямали серафимски ками — така и не ги създали. Изглежда, че Железните сестри и Мълчаливите братя също не съществували. Имали ковачи, които изработили някакво оръжие, нещо, което според тях можело да им помогне. Думата тук е "скиптрон", но нищо не ми говори. Както и да е, скиптронът не бил достатъчен. — той се прехвърли на следващия панел, върху които беше изобразена разруха: нефилимите лежаха мъртви, жената с металната тояга се бе свлякла на земята, самата тояга — захвърлена настрани. — Демоните (тук ги наричат асмодеи) изгорили слънцето и напълнили небето с облаци и пепел. Изтръгнали огън от земята и опожарили градовете. Избили всичко, което се движело и дишало въздух. Пресушили моретата, докато всички живи същества във водата също измрели.