Град на небесен огън

— Не би могъл да твърдиш, че съм се отнесъл с теб по-зле от вампирските ти лидери — отвърна Себастиан. — Нахраних те. Не съм те затворил в клетка. Знаеш, че ще победя; всички го знаете. И когато това стане, на драго сърце ще се погрижа ти, Рафаел, да застанеш начело на всички вампири в Ню Иорк… всъщност всички вампири в Северна Америка. На драго сърце ще ти ги дам. А единственото, което искам в замяна, е да привлечеш останалите от Децата на нощта на моя страна. Елфите вече се съюзиха с мен. Дворът винаги избира печелившата страна. Не би ли трябвало и вие да сторите същото?

Рафаел се изправи на крака. По ръцете му имаше кръв и той се намръщи — открай време беше много префинен.

— Струва ми се разумно — заяви той. — Ще се присъединя към теб.

Люк отпусна лице в ръцете си.

— Рафаел — процеди Магнус през стиснати зъби, — ти наистина падна по-долу и от най-ниските ми очаквания.

— Магнус, няма значение — обади се Люк; опитваше се да го предпази, даде си сметка Магнус. Рафаел вече бе застанал до Себастиан. — Нека върви. Не е кои знае каква загуба.

Рафаел изсумтя.

— Не било кои знае каква загуба! Радвам се, че се отървах от вас, идиоти такива, които само се тръшкате в тази килия и се ваикате за приятелите и любовниците си. Вие сте слабаци и винаги сте били такива…

— Трябваше да те оставя да излезеш на слънцето — каза Магнус с леденостуден глас.

Рафаел потръпна — мимолетно движение, но то не убегна от вниманието на Магнус. Не че му донесе кой знае какво удовлетворение.

Себастиан обаче също го видя и погледът на тъмните му очи стана още по-пронизващ. той извади от колана си нож с тънко острие. Мизерикорд, "кинжал на милостта" — острие, предназначено да проникне през пролуките в която и да е ризница и да нанесе смъртоносен удар. При вида на проблесналото оръжие Рафаел побърза да се дръпне назад, но Себастиан просто се усмихна и като завъртя оръжието в ръката си, му го подаде с дръжката напред.

— Вземи го.

Рафаел протегна ръка с подозрителен поглед и пое кинжала. Държеше го хлабаво — вампирите нямаха особена полза от оръжия. Самите те бяха оръжия.

— Много добре — заяви Себастиан. — А сега нека скрепим съюза си с кръв. Убий магьосника.

Ножът се изплъзна от ръката на Рафаел и издрънча върху пода. Себастиан се наведе да го вдигне с подразнен вид и отново го сложи в ръката на вампира.

— Ние не убиваме с ножове — каза Рафаел, местеики поглед между острието и студеното изражение на Себастиан.

— Вече го правите. Не може да му разкъсаш гърлото — ще изцапа прекалено много и е твърде вероятно нещо да се обърка. Направи каквото ти казах. Отиди при магьосника и го убий. Прережи му гърлото, пронижи го в сърцето… каквото решиш.

Рафаел се обърна към Магнус. Люк направи крачка напред и Магнус вдигна предупредително ръка.

— Люк. Недей.

— Рафаел, направиш ли го, между глутницата и Децата на нощта никога вече няма да има мир — каза Люк, а очите му искряха със зелена светлина.

Себастиан се разсмя.