Град на небесен огън
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на небесен огън». Краткое содержание книги:
Изабел, Алек, Клеъри и Саимън се спогледаха и без да разменят нито дума, незабавно го последваха. Алек влезе пръв, опънал тетивата на лъка си; след него беше Изабел с камшик в ръка, Клеъри с Хеосфорос и Саимън, чиито очи проблясваха като котешки в сумрака.
Вътрешността на Залата беше едновременно позната и непозната. Мраморният под беше напукан и изпотрошен, на много места имаше големи черни петна — следи от отдавна пролята кръв. Покривът, които в техния Аликанте беше от стъкло, тук отдавна го нямаше — останали бяха остри парчета, като прозрачни ножове на фона на небето.
Стаята, изпълнена с нездрава жълто-сивкава светлина, беше празна, ако не се броеше статуята в средата. При звука от стъпките им, Джеис, които стоеше срещу статуята, се обърна.
— Казах ви да изчакате — сопна се той на Алек. — Никога ли не правиш каквото ти кажа?
— Строго погледнато, ти всъщност не каза нищо — изтъкна Клеъри. — Просто направи знак.
— Знаците също се броят — настоя Джеис. — Моите жестове са много изразителни.
— Не командваш ти. — Алек свали лъка си. Част от напрежението се бе отцедило от тялото му. Очевидно в сенките не се криеха демони — нищо не закриваше от погледа им разядените от времето стени, а в стаята нямаше друго, освен статуята. — Не е нужно да ни защитаваш.
Изабел извъртя очи и като се приближи до статуята, отметна глава назад. Беше мъж в боини доспехи; краката му, обути в метални ботуши, почиваха върху златен постамент. Носеше сложно изработена ризница от каменни халки, украсена с мотив на ангелски крила върху гърдите. В ръката си държеше железен скиптрон, увенчан с кръгъл метален орнамент, в който бе вграден червен скъпоценен камък.
Статуята очевидно беше дело на изкусна ръка. Лицето беше красиво, с квадратна челюст и ясен поглед, вперен далеч напред. Ала скулпторът беше уловил нещо повече от красота — в очите и челюстта се долавяше нещо сурово; извивката на устните говореше за себичност и жестокост.
Върху постамента имаше думи и макар да не бяха на англииски, Клеъри успя да ги прочете.
ДЖОНАТАН ЛОВЕЦА НА СЕНКИ. ПРЪВ И ПОСЛЕДЕН ОТ НЕФИЛИМИТЕ.
— Пръв и последен — прошепна Изабел. — Това място наистина е гробница.
Алек приклекна. Върху постамента, под името на Джонатан Ловеца на сенки, имаше още думи. Той ги прочете на глас:
— И на този, който победи и който се пази докрай, за да върши дела, чисти като моите, ще дам власт над народите; и той ще ги управлява с желязна тояга, и ще му дам зорницата.*
* Откровението на Йоана, 2:26,27,28. — Бел. прев.
— Какво се предполага да означава това — попита Саймън.
— Мисля, че Джонатан Ловеца на сенки е станал прекалено самонадеян — отвърна Алек. — Според мен е решил, че този техен скиптрон не само ще ги спаси, но и ще му даде власт над света.
— И ще му дам зорницата — повтори Клеъри. — Това е от Библията. Нашата Библия. А "Моргенстърн" означава "Зорница", "Утринна звезда".
— "Утринна звезда" означава много неща — каза Алек. — Може да значи "наи ярката звезда в небето" или пък "небесен огън", а може да означава и "огънят, които пада заедно с ангелите, когато бъдат низвергнати от Небето". Освен това е и името на Луцифер, светлоносеца, демона на гордостта. — Алек изпъна рамене.
— При всички случаи това означава, че статуята държи истинско оръжие — рече Джеис. — Като в гравираните върху вратата образи. Ти каза, че вместо серафимски ками, тук изобретили скиптрона, за да отблъскват демони. Погледнете следите върху дръжката. Това оръжие е било в битка. Изабел докосна медальона на шията си.
— А и червеният камък. Изглежда, сякаш е направен от същия материал, от който и огърлицата ми.
Джейс кимна.
— Мисля, че е същият камък.
Още преди да ги беше изрекъл, Клеъри знаеше какви ще бъдат следващите му думи.
— Това оръжие. Искам го.
— Е, не можеш да го имаш — заяви Алек. — То е част от статуята.
— Не е. Виж — посочи Джеис, — той го държи, но всъщност са две отделни части. Изваяли са статуята и са сложили скиптъра в ръката и. Предполага се да може да се вади.
— Не съм сигурна, че е точно така… — започна Клеъри, ала Джейс вече бе сложил крак върху постамента, готов да се покатери на него. Очите му грееха с онази светлина, която Клеъри едновременно обичаше и от която се боеше, онази, която казваше: "Правя това, което си искам, а последствията да вървят по дяволите"
— Почакай! — Саймън се стрелна напред, за да попречи на Джейс да се изкатери по-нагоре. — Съжалявам, но никой друг ли не вижда какво става тук?