Сага за Австралия

— Одеялата не могат да се свият повече от това, Бил, пък и не разбирам от какво толкова се страхуваш. След някакъв си час всичко ще е изсъхнало. Дори и няма да усетите, че съм изнесъл нещата, толкова погълнати сте от своето хъркане.

От това, че Бил си е възвърнал самочувствието и пак мърмори за щяло и нещяло, си личеше, че доста често похапват риба, нещо, което Ричард не бе отчел, когато бяха тръгнали да прекосяват „рибарника“ на краля, както наричаха Атлантическия океан. Хлябът вече почти не ставаше за ядене — бъкаше от тлъсти гънещи се червеи, които той предпочиташе да не гледа — точно по тази причина повечето мъже се хранеха със затворени очи. Самуните бяха и клисави, явно знак за гнусните гадинки да започнат да се множат като гъби след дъжд. Виж, в осоленото месо не вирееше нищо, затова пък грахът и овесената каша също гъмжаха от животинки. А малцовият екстракт на Ричард и на момчетата беше на привършване.

— Господин Донован — обърна се той към четвъртия помощник-капитан, който по право си беше втори помощник, — ще ми направите ли една услуга, когато пристигнем в Рио де Жанейро? Не бих ви молил, ако не вярвах само на вас и на никой друг от хората, които ще слязат на брега.

Това си беше самата истина. През дългите часове, докато бяха ловили заедно риба, между тях се бе зародило приятелство, което според Ричард бе не по-малко силно от приятелството му с момчетата от затвора. Дори по-силно. Стивън Донован притежаваше авторитет, но и някаква лекота, чувствителност и чудесно чувство за хумор, невероятното умение да разчита мислите на Ричард, който го чувстваше близък като брат, по-близък дори от Уилям. Вече не му правеше впечатление, че Донован съвсем не го разглежда като брат. В началото каторжниците — и приятелите на Ричард, и хора, с които той почти не общуваше, се забавляваха и непрекъснато го взимаха на подбив заради тая странна дружба, придобила твърде интересен привкус покрай честите му отсъствия нощем, когато той се губеше някъде по палубата. Но Ричард си затваряше очите, и не даваше ухо на приказките, проявяваше здрав разум да не се оправдава и брани и така малко по малко всички приеха отношенията му с четвъртия помощник-капитан просто като приятелство; господин Донован очевидно задоволяваше нагона си с други.