Окованият нарцис
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Анита Блейк, ловецът на вампири #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Окованият нарцис». Краткое содержание книги:
-Той е казал това? - Гласът му бе въпросителен.
-Да, това каза, почти дума по дума.
Жан-Клод въздъхна и звучеше изморен.
-Какво ще правя с двама ви?
-Не питай мен - казах. - Аз просто работя тук.
-И какво, точно, означава това, ma petite?
-Означава, че нямаме шеф. Страхотно е да сме равни, ако това е което сме, но никой от нас няма представа какво се случва и това не е добре, Жан-Клод. Имаме си работа с някои много сериозни неща, метафизични, емоционални и просто физически. Нуждаем се от някакъв знак какво да правим с всичко това.
-И от кого да поискаме съвет, ma petite? Ако някой от съвета заподозре, че не съм ви дал четвъртият белег, ще ни унищожат от страх, че с него ще станем дори по-велика сила.
-Говорила съм с Мариан и нейните приятели. Те са вещици, шссап.
-Значи намираме, какво местното сборище и искаме техните напътствия?- звучеше снизходителен.
-Аз бих смекчила тона, Жан-Клод, особено след като не те чух да предлагаш нещо по-добро. Не критикувай, освен ако не можеш да се справиш по-добре.
-Истина, ma petite, и много мъдро. Моите най-дълбоки и искрени извинения. Ти си напълно права. Нямам предложение към кого да се обърнем за съвет или напътствия. Ще помисля над предложението ти и ще намеря приятелски настроена вещица, с която да говоря.
-Аз имам приятелски настроена, с която да говоря. Тя може би просто ще се нуждае да види и трима ни, за да види как работят нещата.
-Имаш предвид твоята Мариан?
-Да.
-Мислех, че тя е повече медиум отколкото вещица.
-Няма много голяма разлика.
-Ще приема думата ти. Аз не съм имал много работа с нито едно от двете.
Осъзнах, че планирах да се обадя на Мариан, откакто се събудих притисната между Мика и Калеб. Забавно, как се е изплъзнало от ума ми.
-Има ли нещо, което можеш да кажеш на Ричард, което ще поизглади нещата от тази страна?
-Искаш ли да излъжа?
-По дяволите, Жан-Клод...
-Мога да му посоча това, че ако той не посрещне глада на ardeur някой друг ще трябва да го направи.
-Вече му го казах - замислих се за няколко сърдечни удара. - Обвини ме, че имам...-открих, че не мога да го кажа точно. - Обвини ме, че съм правила повече с Натаниел отколкото всъщност съм и бе доста груб. Не съм сигурна, че искам да правя секс с него точно сега.
-Ядосана си му.
-О, да.
-Толкова ядосана, че ако помоли ще му откажеш леглото си?
Започнах да казвам да и се спрях. Бях уморена. Уморена от всичко това и от двамата, ако трябва да бъдем честни. Не можеш да живееш с тях, не можеш да живееш без тях. Желаех тялото на Ричард, до болка в сърцето си, но когато искаше можеше да бъде гаден, отношението му тази вечер бе противно. Не исках да правя секс с него, когато бе такъв. По дяволите, не исках да съм около него, когато беше такъв.
-Не знам - казах.
-Е, това беше честно, но не вещае нищо добро. Ако откажеш Ричард и Натаниел и твоят Нимир-Радж не се върне тази вечер, какво ще правиш сутринта, ma petite. Моля те да избереш по-малкото зло, каквото и да бъде то, отколкото да чакаш, докато глада надделее над разума ти или дори нуждата ти за оцеляване.
-Какво искаш да кажеш?
-Казвам, каквото казах преди, че ако упорстваш ardeur ще стане по-зле. Отказвай достатъчно дълго и достатъчно силно и ще започне да разяжда всичко, което си или си мислиш че си. Преживях това, което направих, когато се храних през първите седмици, но моралната ми деградация бе завършена години преди да умра. Отново казвам, ma petite, че няма да го приемеш толкова добре, колкото аз. Вярвам, че ще повлияе на чувството ти за това коя си.
-И да чукам Натаниел няма да ми повлияе?
Той въздъхна.
-Поставено по този начин виждам какво имаш впредвид. Но колко повече ще ти повлияе да прелъстиш непознат?
-Никога не бих го направила.
-Не е ли точно това, което направи с Нимир-Радж? - гласът му беше много тих, много внимаваше да не звучи обвинително.
Би ми харесало да поспоря, но мразех да губя, а за това щях да загубя.
-Добре, разбирам какво имаш в предвид.
-Надявам се, Анита, надявам се. - Никога не използва името ми, освен ако нещата не са много зле. По дяволите.
-Знаеш ли, поне веднъж, би било приятно да имаме нормални проблеми.
-И какво, точно, е нормален проблем, ma petite.
Още една точка за Жан-Клод.
-Вече не знам.
-Звучиш уморена, ma petite.
-Има само няколко часа до изгрев слънце. Будна съм цяла нощ, така че да, уморена съм. - Просто признавайки го, изглежда го върна с пълна сила, потрих очи, което размаза сенките по пръстите и вероятно около очите ми. Нося грим толкова рядко, че често забравям, когато нося. Ричард се върна обратно в кухнята с бодигардите си и плъхолаците. Погледна ме и не беше приятелски поглед.