Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Когато най-накрая седнаха в една от по-отдалечените стаи, която гледаше към дълъг балкон, заобиколен с колонада, Фахр сервира студена вода и нарове и се настани с изражение, което не бе трудно да се разчете. Сега щеше да бъде по-сериозен.

Онова, което бе останало от християнското кралство в Палестина бяха Тир, Газа, Ашкелон, Йерусалим и някои крепости, каза той с овладян триумф в гласа. Като начало щяха да превземат Ашкелон и Газа, а желанието на Саладин бе Арн да участва. След това щяха да завземат самия Йерусалим, а Саладин искаше Арн да му бъде съветник и в това начинание. Саладин щеше сам да отправи молбата си до Арн щом се срещнеха, така че бе добре Арн отсега да може да подготви отговора си.

Арн отговори натъжен, че действително отдавна му бе известно, че ще се стигне дотук и че християните сами си бяха виновни, най-вече с греховете си, за голямото нещастие. Наистина той вече не бе обвързан с клетвата си към кръстоносните рицари. Твърде много обаче бе да се желае от него да премине на страната на врага.

Фахр поглади леко рядката си брада и отговори замислено, че Арн вероятно погрешно бе разбрал желанието на султана. Въпросът не бе в това Арн да извади оръжие срещу своите, а по-скоро обратното. Достатъчно много християни вече бяха загинали или прогонени от домовете си, не за това ставаше дума, а за по-важни неща. Най-добре обаче щеше да е Саладин сам да обясни всичко това. Както вече бе разбрал, Арн щеше да бъде освободен, когато настъпи моментът за това, тъй като Саладин не бе пощадил живота на Арн при Роговете на Хатин само за да го убие по-късно. А и Арн не бе пленник, за когото да се иска откуп. За това обаче също бе по-добре да говори със самия Саладин. Докато чакаше, можеше да поразмишлява какво да прави със свободата си.

Арн отвърна, че що се отнасяше до него, двадесетгодишната му служба в Светите земи бе приключила. Ако бе възможно, той би се опитал да се прибере у дома в собствената си страна възможно най-скоро. Въпреки че в това си начинание той би срещнал известни трудности, тъй като макар наистина да бе отслужил обета си, според закона той следваше да бъде освободен от служба от великия магистър на ордена, в противен случай би бил считан за дезертьор. А как щеше да се уреди този въпрос, не бе никак ясно.

Фахр видимо се успокои значително от този кратък размисъл и обясни, че ако Арн просто потъркаше два пъти с палец маслената лампа пред себе си, желанието му щеше лесно да се осъществи.

Арн погледна изпълнен със съмнения кюрдския си приятел и потърси в очите му обяснение на шегата, но когато Фахр настоятелно посочи лампата, Арн протегна ръка и я потърка с палеца си.

— Е, Аладин, желанието ти е изпълнено! — провикна се радостно Фахр. — Ще получиш подпис и печат лично от ръката на великия магистър под всеки документ, който си пожелаеш. Нали и той ни е гост тук в Дамаск, макар и при недотам гостоприемни условия, с каквито справедливо си удостоен ти. Само напиши документа си и работата е уредена!