Илиада [bg]

Двамата плачеха тъй и викаха любимото чедо, [90] жарко го молеха, но не склониха сърцето на Хектор: чакаше той да пристигне Ахил исполински наблизо. Както лют змей в планините, наситен със билки отровни, в свойто леговище пътник издебва; от ярост обхванат, грозно се взира със поглед разискрен, пред входа се вие; [95] също тъй Хектор стоеше с негаснеща злоба в душата, щита си бляскав опрял до издадена крепостна кула. Горко въздъхна и рече на свойто сърце благородно: „Тежко ми! Вляза ли само през портите в градската крепост, пръв ще ме срещне със укори Полидамант всепочитан, който наръчваше аз във града да възвърна троянци [100] в кобната нощ, щом Ахил богоравен за бой се надигна. Аз не послушах съвета, а щеше да бъде от полза. Тъй като вече погубих войската със моята глупост, аз се боя от троянци и от дългополи троянки, [105] да не би някога някой по-долен от мене да каже: «Хектор, подведен от своята сила, погуби народа!» Тъй ще говорят, а много по-харно ще бъде за мене в бой да убия Ахила и после назад да се върна или геройски да падна от него пред нашата крепост. Или пък щита изпъкнал и шлема си тежък да снема [110] наземи, моето копие сам на зида да облегна, па да се втурна смирено така при Ахил превъзходен, за да му кажа, че връщам Елена и заедно с нея всички богатства, които със кухите кораби в Троя [115] цар Александър докара — причина за нашата свада. Тях да дадем на Атриди, а да разделим със ахейци другите ценни богатства, които градът притежава. После да взема аз клетва свещена от нашите старци нищо от тях да не скрият и да поделят на две части всички имоти, които във нашия град се намират. [120] Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива? Няма да ида молител и няма той мен да пожали, почит не ще ми окаже, но в миг ще ме ядно убие като жена беззащитна, щом аз без доспехи отида. [125] Никак не бива сега да говорим за щяло не щяло,269 както си бъбрят, когато се срещнат девойка и момък, както девойка и момък, когато се срещнат, си бъбрят. Много по-редно ще бъде веднага във битка да влезем. Нека узнаем кому Олимпиецът слава подготвя.“ [130] Той разсъждаваше тъй, а към него Ахил се отправи, истински бог Ениалий, опасен във бой шлемовеец, страшният прът пелионски размахал над своето дясно рамо, и святкаше мед върху него, подобно на блясък от разгорели огньове или от изгряващо слънце. [135] Хектор изтръпна, когато го зърна: загуби той смелост да го дочака и почна да бяга, подмина вратите. Хукна Пелид подир него, уверен в нозете си буйни. Както планински сокол-хищник, най-бързолетната птица, мигом се спуска след гълъб, треперещ безспир [140] от боязън, който се стрелва встрани, но соколът със писък пронизен жертвата вече настига с ламтеж да я сграбчи със нокти: тъй и Ахил устремено летеше, а тичаше Хектор край крепостта на троянци, размахал нозе вихробежни. Все край смокинята дива,270 открита за вятър, [145] и хълма, все по коларския път край стената се носеха двама. Стигнаха скоро до две дивноструйни речици,271 чиито извори изпод Скамандър дълбоковъртежен клокочат. Вряла вода от единия блика и пара се вдига, както високо се вие пушилка от огън разпален. Другият даже и лете се лее студен и сравняван [150] с лед от вода или сняг мразовит, или дребна градушка. Имаше близо до тях две удобни, широки перални, с камъни гладки постлани, в които перяха блестящи дрехи съпруги троянски и техните щерки красиви [155] в мирните дни, преди още чедата ахейски да дойдат. Двама търчаха: единият бяга, а другият гони. Храбър мъж бягаше с устрем, преследван от още по-храбър. Те се домогваха не за животно и бикова кожа, давани щедра награда на вихреноноги бегачи: [160] тичаха те за живота на конесмирителя Хектор. Както в галоп префучават край стълба повратен победни еднокопитни коне: и голяма награда ги чака в чест на убит пълководец272 — триножник или пък робиня, тъй край града на Приама двамината трижди кръжиха [165] в луда гонитба, а всички безсмъртни ги гледаха зорко. Пръв заговори бащата на хората и боговете: „Ужас! С очите си виждам героя любимец, преследван около Троя. Сърцето ми тежко более за Хектор, който гореше за мене безбройни бедра от говеда [170] там по билата на Ида, прочута с клисури, а също върху стената троянска.273 Но ето Ахил богоравен с бързи нозе го преследва покрай крепостта на Приама. Хайде сега, богове, разсъдете добре и решете: