Илиада [bg]

много широка и здрава — градът непристъпен да бъде. Фебе, пасеше пък ти виторогите бавни волове там в долините навред из гориста и урвеста Ида. След като Хорите, носещи радост, доведоха вече [450] срока за плащане, силом заплатата цяла ни грабна, Лаомедонт ненаситен и с грозни закани ни върна. Той ни заплаши, че кръстом ръце и нозе ще ни върже, двама ни ще продаде надалече из острови чужди. Викаше, че ще отреже ушите ни с меча си меден.»263 [455] Тръгнахме ние с души разлютени за тази заплата, дето ни беше обрекъл, а после от алчност не даде. Ти на народа му днеска услужваш, а с нас не залягаш да изпогинат позорно надменните духом троянци заедно с техните рожби и достопочтени съпруги.“ [460] Бог Аполон далномерец с такива слова му отвърна: „Сам Земетръсецо, сигур не би ме ти смятал разумен, ако започна и с теб да воювам за клетите смъртни, твърде подобни по свойта преходност с листа на дървета; днеска цветущи и свежи се хранят с плода на земята, [465] утре изчезват безследно. Но двамата ние веднага нека прекъснем борбата: сами да се трепят взаимно.“ Тъй рече и се отдръпна, че той се боеше все още в бой ръкопашен да влезе със брата на своя родител. Но Артемида, сестра му, ловджийка на звярове диви, [470] с хули го злъчно обсипа и с думи обидни замери: „Далекострелецо бягаш и сам Посейдона даряваш с пълна победа, дори незаслужена чест му отстъпваш! Глупчо! Защо си понесъл тъй лък-ветрогон безполезен? Повече да те не чувам в двореца на татко ни Зевса [475] сам да се хвалиш тъй, както по-рано сред всички безсмъртни, че ще излезеш в открито двуборство със бог Посейдона.“ Тъй каза. Феб Аполон далномерец й нищо не рече. Ала почтената Хера, съпруга на Зевс, се разсърди, към Стрелометната в миг се нахвърли с хапливи нападки: [480] „Кучко безсрамна! Ти искаш сега срещу мен да застанеш? Трудно ще бъде за тебе със мен да се мериш по сила, нищо, че с лък се гордееш. Кронид те направи лъвица само над смъртни съпруги, които по избор погубваш. По-добре диви елени и звярове из планините [485] ти да избиваш, наместо да водиш война с по-могъщи. Ако желаеш, опитай се в боя, добре да узнаеш колко по-горна от теб съм, та с мен се сравняваш по сила.“ Каза, при китките стисна ръцете й в свойта левица, смъкна с десница колчана и лъка й от раменете, [490] па се усмихна ехидно, заудря я с тях по ушите, тя пък със вик се задърпа. Изпадаха вкупом стрелите. В сълзи обляна побягна богинята в миг като гълъб, който, подгонен от ястреб, към процеп в скала отлетява, щом не е още орисан да бъде погубен от него, [495] тъй Артемида побягна със плач и остави си лъка. Хермес вестител, убиец на Аргос, продума на Лета: „Лето, богиньо! Аз няма със тебе във битка да влизам: страшен е боят с жените на облакосбореца Зевса. Можеш на воля сама да се хвалиш пред всички безсмъртни, [500] уж си ме ти победила със твоята сила могъща.“ Тъй рече. Лета засбира извития лък и стрелите, пръснати вредом на разни страни във прахта на земята. Взела стрелите на своята щерка, тя тръгна обратно. Пък Артемида пристигна в дома меднопрагов на Зевса, [505] до коленете на татко си плачеща девата седна, а благовонното було трепереше цяло на нея. Татко й Зевс я прегърна и нежно усмихнат запита: „Кой от безсмъртните, чедо любимо, така те засегна? Може би ти безразсъдна злина си направила явно?“ [510] Пъстровенчаната шумна ловджийка през сълзи отвърна: „Твойта жена, белоръката Хера, ме, татко, удари! Тя между всички безсмъртни раздори и разпри подклажда.“ Докато тъй си говореха Зевс с Артемида ловджийка, феб Аполон далномерец пристигна в свещената Троя: [515] беше загрижен премного за дивносградената крепост, да не я сринат изцяло данайците мимо съдбата. После дойдоха на групи в Олимп боговете всевечни, люто сърдити едните, а другите264 горди с победа. Седнаха близо до Зевс чернооблачен. В същото време [520] ядно громеше Ахил вихрогонни коне и троянци. Както се пушек извива и стига небето безкрайно, пламне ли град и със гняв боговете развихрят пожара, грижи създава на всички и в горест подхвърля мнозина, тъй и Ахил предизвика тревога и скръб у троянци. [525] Беше застанал Приам престарял на свещената кула. Той забеляза Ахила огромен, а всички троянци бягаха в ужас от него, изгубили всякаква смелост. С тъжна въздишка се смъкна от кулата той на земята, силно извика на славните стражи при градските порти: [530]