Илиада [bg]

Както котел издълбоко клокочи над огън огромен, щом като в него стопяват сланина от вепър охранен, целият ври и къркори, че сухи дърва го нагряват, тъй и реката във огън пламтеше, кипеше в мехури. Вече не можеше тя да тече и се спря неподвижна, [365] зле я терзаеше с пара премъдрият Хефест. На Хера Ксант се замоли сърдечно и думи крилати й каза: «Херо! Защо ли синът ти все мене преследва и мъчи? Аз не съм толкова много виновен пред тебе, богиньо, колкото други безсмъртни, които подкрепят троянци. [370] Аз съм готов да прекъсна борбата, щом ти заповядваш, ала и той да престане! Освен това аз се заклевам: никога да не отблъсвам злокобния ден от троянци, даже и цялата Троя да лумне във огън опасен, [375] щом я подпалят след време безстрашните рожби ахейски.» А белоръката Хера богиня, изслушала всичко, тутакси тъй заговори на Хефест, сина си обичен: «Хефесте, сине прочут! Откажи се от боя! Не бива тъй безпощадно безсмъртен за смъртни да се изтезава!» [380] Каза. И Хефест във миг изгаси разбеснелия пламък: тръгна отново вълната във своето китно корито. Щом като Ксант усмири яростта си, утихна и Хефест. Хера богиня, макар разгневена, ги бе укротила. Свада жестока и тежка избухна сред други безсмъртни. [385] Пориви с разни подбуди гъмжаха в гърдите им вечни. С грохот се счепкаха върло, гърмеше земята обширна, стенеше с тътен небето безкрайно. В Олимп разположен, Зевс го дочу и сърцето му в миг се усмихна със радост, тъй като беше видял богове да се втурват във боя. [390] Сбрани безсмъртните, дълго в бездействие там не стояха. Пръв връхлетя на Атина сам щиторушителят Арес. Копие медно размахал, той думи обидни й хвърли: «Кучешка мухо!261 Ти пак боговете насъскваш към битка! Пълна с неистова дързост, къде тая злост те отвежда? [395] Или не помниш ти как Диомеда Тидеев подтикна с мен да се бие и острото копие явно му грабна, право към мен го насочи, разкъса ми дивната кожа. Мисля, че днес ще платиш за злините, които ми стори.» Рече и с гняв я удари в реснистата страшна егида, [400] дето и мълния грозна на Зевса не би я пробила. Арес, оцапан във кърви, я шибна със копие дълго. Малко отстъпи Атина, с ръката си мощна повдигна камък огромен, възчерен и ръбест, лежащ на полето, който мъжете поставиха нявга за синор на нива. [405] В шията с него удари тя Арес, сломи го напълно. Той се на седем пелетра262 простря, напраши си косата, звъннаха с екот доспехи, засмя се Атина Палада, па самохвално крилати слова наговори на Арес: «Глупав безумец! До днес не можа да узнаеш ти [410] колко аз съм по-горна от тебе и с мен се сравняваш все още! Тъй ще изкупиш най-лютите клетви на своята майка; гневна, тя зло ти замисля, че ти изостави ахейци, а пък усърдно помагаш на гордите духом троянци.» Тъй каза и си отметна от него очите блестящи, [415] но Афродита прихвана ръката на Арес, застенал тежко, встрани го поведе — той с мъка във свяст се възвърна. Щом белоръката Хера богиня видя Афродита, тутакси думи крилати продума на мъдра Атина: «Горко ни, дъще всесилна на егидодържеца Зевса! [420] Ето безсрамната кучка извежда убиеца Арес през суматохата дива на боя. Преследвай я скоро!» Рече така; и Атина забърза със радост в душата. Стигна Киприда, с ръката си мощна я хласна в гърдите: на Афродита във миг колене и сърце отмаляха. [425] Тъй се простряха двамина безсмъртни на плодната почва, а самохвално Атина с крилати слова се провикна: «Трябваше всички безсмъртни, които подкрепят троянци, щом се отправят във бой с броненосните воини аргийци, тъй дръзновени и твърди да бъдат като Афродита, [430] в помощ на Арес дошла срещу моята сила открито, щяхме сами да завършим съдбовната битка отдавна, сринали вече добре изградената крепост на Троя.» Каза. Засмя се в ответ белораменна Хера богиня. А Посейдон земетръсец продума на Феб Аполона: [435] «Феб Аполоне, защо настрана да стоим; не е редно, другите щом се сражават. А срамно ще бъде без битка да се завърнем в Олимп, във дома меднопрагов на Зевса! Хайде подхващай, понеже по-млад си на възраст от мене! Пръв аз не бива да почна: по-стар съм и повече зная. [440] Как безразсъдно е твойто сърце! Та нима си не спомняш колко тегла и неволи понесохме с тебе край Троя? Само нас двама от всички безсмъртни Кронид бе изпратил, за да слугуваме цяла година на Лаомедонта срещу заплата: а той господар самовластен ни беше. [445] Целия град на троянци опасах тогава със крепост,