Илиада [bg]

„Дръжте отворени цели вратите, догдето не влязат в нашата крепост войските, обърнати в бягство: отблизо стръвно Ахил ги преследва; допускам, че зло ще се случи! След като зад крепостта се укрият и дъх си поемат, пак затворете вратите, които тъй плътно прилягат. [535] Плаша се да не нахълта в града ни мъжът смъртоносец.“ Стражата дръпна подпорите, бързо вратите отвори: лъч за спасение бяха откритите порти. Отсреща бог Аполон се затича от мор да запази троянци. Право търчаха в тълпи към високия зид и към своя град от полето, покрити със пепел, терзани от люта [540] жажда. А бурно Ахил ги догонваше с копие. Ярост бясна в сърцето му вреше. И той се стремеше към слава. Щяха ахейци да вземат и високопортната Троя, феб Аполон да не беше подтикнал към бой Агенора, [545] син Антеноров божествен, герой безупречен и силен. Богът му вдъхна юначност, застана наблизо до него, скрит зад прочутия дъб и забулен в мъгла непрогледна, за да отблъсва от него жестоките, гибелни Кери. Щом Агенор забеляза Ахил, градове разрушаващ, [550] спря и зачака; сърцето му лудо започна да бие. Тежко въздъхнал, той каза на свойта душа благородна: „Горко ми! Ако побягна пред мощния син на Пелея, както се юрнаха всички към Троя, от ужас обзети, той ще ме сграбчи и обезглави като жалък страхливец. Ако ли аз ги оставя да тичат сега пред Ахила, [555] после самичък се втурна далече от яката крепост, право в полето троянско265 и стигна най-сетне със мъка в Ида и там се укрия из нейните урви и храсти; след като аз се изкъпя в реката и смъкна потта си, бих се по тъмно завърнал отново в свещената Троя. [560] Ала защо се вълнува душата ми с мисли такива? Той ще ме види, щом хукна далеч от града из полето, ще ме подгони с нозете си бързи и сам ще ме хване. Няма тогава да бъда спасен от смъртта и съдбата: всички човеци Ахил надминава по своята сила. [565] Трябва сега да се срещна със него край градската крепост: сигур и той има тяло, от острата мед наранимо, само една е душата у него и смъртен го смятат хората, но Олимпиецът Зевс го венчава със слава.“ [570] Тъй рече и се приготви да чака Ахила Пелеев, че във сърцето си храбро желаеше да се сражава. Както пантера излиза от гъсти планински усои срещу ловеца направо и никак не трепва духът й, в бяг се не впуска, когато лай кучешки вече дочува; [575] ако ловецът със копие или стрела я улучи, даже пронизана, тя в своя бяс не напуща борбата, без да разкъса ловеца или пък сама да загине; тъй Агенор богоравен, отличният син Антеноров, не пожела да избяга, преди да се бие с Ахила. [580] Сръчно намести пред себе си щита, всестранно закръглен, с копие той към героя замахна и викна гръмливо: „Ти се надяваш, пресветли Ахиле, в душата си горда днес да разсипеш на пепел града на юначни троянци. Много ще има, глупако, ти още да патиш за него! [585] Сбрани сме ний многобройни и силни троянски смелчаци в битка да браним родители мили, деца и съпруги заедно с Троя. А ти ще намериш тук своята гибел, въпреки че си безстрашен и дързък в сражения воин.“ Каза и острото копие метна с ръката си тежка [590] и под едното коляно улучи Ахила в пищяла; грозно дрънчене издаде оловният нов наколенник, медното копие мигом отскочи, щом в него удари, без да пробие, че божият дар задържа острието. Втори нападна синът на Пелей Агенора божествен, [595] но Аполон му не даде сега да спечели прослава — той Агенора измъкна, покри го с мъгла непрогледна, после го прати, съвсем непокътнат, далече от боя. Богът с лукавство отвлече Ахила встрани от троянци: уподобил се по всичко на смъртния вожд Агенора. Бягаше Феб пред Ахила, а той го преследваше вихром; [600] дълго го гони така из полето, богато с пшеница, все към Скамандър дълбоковъртопен насочвайки бога, тичащ наблизо пред него и тъй го подмамващ със хитрост да се надява Ахил, че с нозете си в миг ще го стигне. [605] В същото време троянци безредно побягнаха с радост, в градската крепост стълпени: градът се изпълни с войници. Вече не смееха вън от стените на Троя да спират, да се изчакват и питат кой жив е успял да избяга, кой е погинал във боя. В града се завтурна възрадван всеки троянец, когото нозе и колени спасиха. [610]