Илиада [bg]

266 Хектор Приамов, обвързан с окови от гибелна орис, [5] сам на полето остана пред Троя и Скейските порти. Феб Аполон267 пък продума такива слова на Ахила: „Сине Пелеев, защо ме преследваш с нозете си бързи, смъртен бидейки, безсмъртния как си подгонил? Навярно ти не позна, че съм бог! Затова непрестанно беснееш. [10] Вече забрави троянци, които обърна във бягство. Те във града се укриха, а ти настрани се отплесна. Няма ти мен да убиеш, смъртта не е властна над мене.“ Върло разсърден, Ахил бързоног му отвърна веднага: „Далекострелецо, ти най-злосторен от всички безсмъртни [15] мен заблуди и отби от стените, а още мнозина щяха земята да гризат, преди да са стигнали Троя. Днеска отне ми велика прослава, а тях ги избави лесно, че тебе не стряска дори и възмездие бъдно. Как бих ти аз отмъстил, ако беше по моите сили!“ [20] Тъй каза гордият син на Пелея и хукна към Троя. Както препуска жребец, с колесница победа донасящ, който стремглаво лети по полето, подскачайки леко, тъй и Ахил запремята чевръсти нозе и колени. Пръв сред троянци Приам го съгледа с очи престарели как през полето се носи, сияещ подобно звездата, [25] дето наесен изгрява: лъчите й ярко искрящи бляскат сред звездния рой надалече във мрака среднощен — Кучето на Ориона по име я всички наричат. Между звездите най-светла, тя лоша поличба вещае, винаги огнена жега донася на клетите смъртни; [30] тъй и медта на гърдите Ахилови силно блестеше. Старецът почна да плаче, ръцете си вдигна нагоре, с тях си заудря главата, заохка дълбоко и викна, молещ сина си обичен, но той пред вратите остана, [35] пламнал от страстно желание да се сражава с Ахила. Старецът жално продума, протегнал ръце към сина си: „Хекторе, чедо любимо! Не чакай в полето Ахила сам от другари отлъчен, та скоро смъртта да не срещнеш, паднал сразен от Пелида, защото е много по-мощен. Дръзкият! На боговете той толкова мил ако беше, [40] колкото мил е на мене, месата му щяха да ръфат псета и птици: и би отлетяла скръбта от гръдта ми. Той ме лиши от тъй много на брой синове благородни: в битки погуби едни, а из острови други продаде.268 [45] Днеска и двете си свидни чеда Ликаон с Полидора тука не мога да зърна сред сбраните вече троянци. Тях ми роди Лаотоя, най-лична жена сред жените. Ако са живи във плен на ахейци, безспорно след време ще ги откупя със мед и със злато: домът ми е пълен. Алт, знаменитият старец, на щерка си даде богатства. [50] Ако пък вече са мъртви, прибрани в двореца на Хадес, тежко за мене и майка им — техни родители клети! Все пак войските троянски прежалили биха ги бързо, стига ти сам да не паднеш, убит от Ахила Пелеев. [55] Чедо любимо! Върни се в града, за да браниш оттука всички троянци и свидни троянки; със слава голяма ти не дарявай Ахила: живота си скъп не погубвай! Имай и милост към мене, догдето все още живея клет и нещастен, когото на прага на тъжната старост Зевс ще погуби жестоко, ще видя злини многобройни: [60] в бой синове повалени и щерки отвлечени в робство, спални чертози разбити, без жалост невръстни дечица хвърлени в кръв на земята в разгара на лютата битка, влачени мили снахи от ръце на свирепи ахейци. [65] Мене най-сетне ще мъкнат до предните порти на двора кучета стръвни, когато душата от моето тяло някой противник изтръгне със удар на мед островърха — псетата, дето съм хранил от мойта трапеза в двореца, верни пазачи да бъдат. Те моята кръв ще изпият, [70] бесни на двора ще легнат. На младия всичко прилича, даже мъртъв да падне, пронизан от копие остро, целият труп е прекрасен, където да бъде оголен! Ала глава беловласа, брада побеляла и срамни части на старец убит, осквернявани алчно от псета — няма по-горестна гледка в живота за клетите смъртни!“ Старецът тъй го помоли, заскубал косите си бели [75] трескаво с двете ръце, но не трогна сърцето на Хектор. Майката също заплака, проливайки сълзи горещи. Пазвите тя си разтвори, с ръка си гърдата повдигна. [80] леейки сълзи обилни, продума му думи крилати: „Хекторе, рожбо! Смили се над мене, гръдта ми почитай, ако съм спирала нявга със нея плача ти детински! Чедо обично, това си спомни, враговете отблъсвай, тук зад стените запазен; извън не оставай самичък! [85] Дръзкият щом те убие, рождена ми, свидна издънко, няма на смъртното ложе да мога аз теб да оплача, нито пък твойта богата съпруга! От нас надалече, в стана аргийски ще бъдеш разкъсан от кучета бързи!“