Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Когато гъстотата на населението е умерена (както в регионите, обитавани от производители на храни), просто няма по-големи свободни територии, където оцелелите биха могли да избягат. А и племенните общества без интензивно производство на храни не могат да осигурят работа за робите (били те и военнопленници) и не могат да произвеждат излишъци от храна, които да предават на властта под формата на налози. Тоест победителите не могат да направят кой знае какво с победените, освен да се оженят за жените им. Не че това е най-разумното решение, но победените ги убиват, за да се разчисти пространство за победителите.

Когато гъстотата на населението е по-висока, както в регионите, заемани от държави и етнархии, победените пак няма къде да избягат, но победителите им разполагат с поне две възможности да ги използват (ако ги оставят живи). Тъй като и в етнархиите, и в държавите вече е налице някаква икономическа специализация, победените могат да бъдат използвани като роби, както често се е случвало в библейските времена. Имало е, разбира се, и алтернатива — много от тези общества са разполагали с интензивно производство на храни, способно да създава огромни излишъци от храни, затова победителите са можели да си позволят лукса да ги оставят да живеят на същото място, лишавайки ги обаче от политическа независимост, което пък е приемало най-често формата на редовни налози под формата на храни и обявяването на тяхната страна за част от държавата-победителка. Това е и най-честият изход от военните конфликти в записаната история. Например испанските конкистадори са искали да събират налози от победените ацтеки, затова са проявявали голям интерес към техните данъчни регистри. Оказало се, че налозите, които ацтеките събирали ежегодно от победените народи, включвали 7000 тона царевица, 4000 тона фасул, 4000 тона амарант на зърна, 2 000 000 памучни одеяла и огромни количества какао на зърна, воински костюми, щитове, украшения от пера и янтар.