Кралица на въздух и мрак [bg]

— Това не сме наистина ние — обясни Джулиън. — Те са различни хора.

— Твърдите вие. Това е глупав план и всички ще умрете. Виждам, че всички дарове на Ангела действително са си отишли, оставяйки единствено нефилимския дар на забележително късогледство. От демоничния трън, та право на демоничния глог.

— Да не искаш да кажеш, че не трябва да отговаряме на съобщението на Теса?

Ема започваше да се дразни.

— Рафаел просто е в лошо настроение — рече Ливи и разроши къдравата му коса. — Кой е в лошо настроение? — изгука тя.

Рафаел я изгледа яростно и тя се усмихна.

— Не казах, че трябва или не трябва да правите каквото и да било — сопна се Рафаел. — Вървете да търсите Теса. Но може би ще имате нужда от моята помощ. Ще имате много по-голям шанс да прекосите града, ако разполагате с транспорт. Ала моето съдействие не е безплатно.

— Колкото и да е дразнещо, всичко, което казва, е вярно — призна Ливи.

— Окей — заяви Джулиън. — Какво искаш, вампире?

— Информация — каза Рафаел. — Във вашия свят моят град още ли се държи? Ню Йорк.

Джулиън кимна.

— Аз жив ли съм? — попита Рафаел.

— Не — отвърна Ема.

Нямаше смисъл от увъртане. Рафаел помълча само за миг, преди да зададе следващия си въпрос.

— Тогава кой оглавява вампирския клан в Ню Йорк?

— Лили Чен — отговори Ема.

За нейна изненада, Рафаел се усмихна. Беше истинска усмивка, зад която имаше истинска привързаност. Ема почувства, че омеква.

— В нашия свят ти си герой. Пожертва живота си, за да спасиш Магнус.

Рафаел придоби ужасено изражение.

— Кажи ми, че не говориш за Магнус Бейн. Кажи ми, че говориш за някой много по-готин Магнус. Никога не бих го направил. А ако все пак го направя, не бих искал никой да го споменава. Не мога да повярвам, че Магнус би ме засрамил, като говори за това.

Устните на Джулиън потръпнаха в крайчеца.

— Той кръсти детето си на теб. Рафаел Сантяго Лайтууд-Бейн.

— Това е отблъскващо. Значи, всички знаят? Ама че срам — каза Рафаел, а после погледна към Даяна. — Под един брезент в гаража ще откриете няколко от мотоциклетите ми. Вземете два от тях. Недейте да катастрофирате или много ще се ядосам.

— Ще го имаме предвид — отвърна Даяна. — Ще ти ги върнем преди падането на нощта.

— Не би ли трябвало да спиш, Рафаел? — обади се Ема, осенена от внезапна мисъл. — Ти си вампир, а сега е ден.

Рафаел се усмихна студено.

— О, малки ловци на сенки. Само почакайте, докато видите слънцето.