Кралица на въздух и мрак [bg]

Ема се обърна рязко.

— Мексико Сити? Беше ли… знаеш ли дали Кристина Мендоса Росалес е добре?

— Кристина Росалес? Розата на Мексико? — Даяна изглеждаше учудена. — Благодарение на нея Мексико Сити е една от малкото нефилимски твърдини, останали в света. Искам да кажа, няма ангелска магия, но те патрулират, удържат демоните настрани. Семейство Росалес са истинска легенда на Съпротивата.

— Знаех си. — Ема избърса очите си. — Знаех си.

— Има ли други подобни места? Където хората се съпротивляват?

— Ливи прави каквото може тук — натърти леко Даяна. — Без нея щеше да има много повече жертви. Чуваме разни неща за Йерусалим… Сингапур… Шри Ланка. О, и Банкок, което не ме учудва. Познавам този град доста добре, тъй като там извърших смяната на пола си.

Ема придоби озадачено изражение.

— Какво искаш да кажеш със смяната на пола?

— Аз съм трансджендър — отвърна Даяна объркано. — Трябва да го знаете, ако ме познавате във вашия свят.

— А, да — побърза да каже Джулиън. — Просто не знаехме за Банкок.

Даяна придоби още по-объркано изражение.

— Но когато… — Тя не довърши и посочи нещо. — Това каквото си мисля ли е?

Върху една от скалите наблизо седеше котарак. Не какъв да е котарак, а сърдит на вид син персиец с агресивно настръхнала опашка.

— Чърч!

Ема сграбчи котарака в прегръдките си и той направи онова, което правеше обикновено. Увисна като парче месо.

— Този котарак да не е мъртъв? — попита Даяна.

— Не, не е — изгука Ема, целувайки пухкавата му муцунка. Чърч се отпусна още повече. — Просто не обича да го туткат.

Даяна поклати глава. Изобщо не изглеждаше смутена, че им беше казала нещо, което в техния свит бе тайна, които бе задържала за себе си. Вина и раздразнение се надигнаха в Джулиън и той се опита да ги потисне. Сега не беше моментът, нито би било правилно да обремени тази Даяна с чувствата си.

— Обичкам те — каза Ема на Чърч. — Обичкам те толкова много.

Чърч се отскубна от нея и измяука. Отиде до Джулиън с меките си лапки и отново измяука, след което се обърна и заприпка по брега.

— Иска да го последваме — обясни Джулиън и се запрепъва след него.

Тежките му ботуши определено не бяха направени за вървене по пясъка. Чу Даяна да мърмори как ако искала да тича подир шантави животни, щяла да се кандидатира в зоологическата градина, но все пак тръгна след тях.

Вървяха след Чърч покрай скалите, докато не стигнаха до дупка в тях, която Джулиън познаваше много добре. Когато израснеш край морето, опознаваш всяка скала, каменен свод, пещера и дупка. Точно тази, ако не грешеше, водеше до впечатляваща, но празна пещера. Някога с Ема бяха довлекли една маса вътре и бяха провеждали срещи, докато не им беше омръзнало да имат тайно общество с двама членове.