Плясъкът на крилете му [bg]

Господин Фаренхайт се е опитал да разреши споменатите проблеми, просто като ги игнорира. Публикувал е първите две книги в поредицата, все едно са съвременни представители на жанра, обикновено описван като „фентъзи“ — макар че, след като в тях липсват всякакви джуджета, феи, чудовища и елфи, е трудно да се разбере защо. Но както и да е — книгите, публикувани с фамилията на майката на Фаренхайт, постигнаха умерен търговски успех, макар че мнозина ги сметнаха за странни, а други подчертано ги намразиха. Преводът, макар да е колоритен и свободен, не може да се каже, че е неточен.

Обединените нации вече официално поеха контрол над обекта, наричан от Хабиру Полето на книгите, но по-популярен с названието Бунището на Рая — възникнало от едно вестникарско заглавие, което се вълнуваше повече от това да изкове паметна фраза, отколкото от точността (бунището се намира на около двеста мили източно от легендарния Едем). „Собствеността“ върху текста на трилогията „Лявата ръка на Бога“ е обект на съдебен спор между АКОН, Фаренхайт и Хабиру. След като господин Фаренхайт бе въдворен в една лечебница в Калифорния по Закона за умственото здраве, беше постигнато споразумение да се публикува третият том, „Плясъкът на крилете му“, в неговия превод, а печалбата да се изплати директно на Хабиру. С времето, в светлината на пространното изследване на документите, открити от АКОН, ще бъде публикуван правилен академичен превод, който ще включва бележки под линия и подробен анализ на историческия контекст, както и професионален коментар.