![Плясъкът на крилете му [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/6/1/plyaskt-na-krilete-mu-bg-download.jpg)
Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
— Значи все пак, Лявата ръка на Бога.
Кейл се засмя.
— Кой е казвал нещо за Бог?
— Ами всички онези, които ще трябва да убиеш, за да се добереш до тях?
— Ще им дам шанс да се махнат от пътя ми.
— А ако не пожелаят да се махнат?
— Тогава ще си получат своето.
— Както и хилядите, които няма да могат да ти се махнат от пътя, дори и да искат. Боско си мислеше, че можеш да управляваш света — но той беше луд. Какво е твоето оправдание?
— Какъв избор имам?
— Винаги имаме избор.
— Знаеш ли, никога досега не съм те чувал да казваш нещо глупаво. Наистина ли ми казваш, че мога да спра? Не мога, дори и да искам. Никой няма да ме остави — никой няма да ми позволи да замина някъде и да ям торти с момичета в мир и спокойствие. Опитах вече. Дори да си тръгна сега, това няма да продължи и шест месеца. — Той погледна към ИдрисПюк. — Кажи ми, че греша.
— Цялата ти радост лежи в опустошението. Разруха и погибел — на това се радва душата ти.
— Какво? — По някаква причина Кейл бе бесен.
— Онази кукла не ти ли каза същото?
— А, онова нещо. Да.
— Аз не съм съгласен, между другото.
— Благодаря, трогнат съм.
— Но ако слезеш там долу и убиеш Арбел Матераци, това е първата крачка. Не можеш да се върнеш назад след подобно нещо.
— Знаеш ли какво научих от убийството на Боско? Няма нищо по-хубаво от краста, която най-после можеш да почешеш. Стига приказки. Ще поговорим пак утре.
— Не можеш да убиеш някого, просто защото вече не те обича.
— Защо?
— Ами ако всички правеха така?
— Тогава хората щяха да са далеч по-внимателни.
— Защо не дойдеш с мен? — каза ИдрисПюк. — Да го оставиш да отлежи до сутринта?
— Не.
Какво можеше да стори ИдрисПюк? Нищо.
Тръгна обратно към лагера, като се спъваше в камъните и преплетените стебла на бършилиста.
Цялата тази нощ свещеници падаха от въздуха. Стотици и стотици обесени бяха завлечени до Западната стена на Светилището и преметнати през нея, за да прелетят триста стъпки и да паднат в Нивата на Гинки, където от шестстотин години се погребваха телата на Изкупителите. Как падаха ли? Никога не сте виждали такова нещо.
Около три часа след началото на този мрачен обред — познат като Първа дефенестрация на обесените, защото пролуката в стената, през която избутваха телата, напомняше за прозорец — Уиндзор най-сетне се измъкна от недрата на Светилището и се добра болен и изнемощял до Фаншоу.
— Сега е прекалено късно, миличък — каза му той. — По-добре поспи, а утре ще опиташ пак.
Само че нямаше да има втори шанс за Уиндзор. Докато слънцето изгрее, Томас Кейл беше на мили оттам, седнал в една каруца на път към склада за материали на Снежния хълм.
ИдрисПюк накара хората си да търсят с месеци, но нямаше и следа от момчето. Той не се отказа, разбира се: плати сума ти пари на информатори, които умееха да си държат устите затворени, за да му докладват слухове дори за най-съмнителното виждане на Томас Кейл. Такива имаше в изобилие. Не беше трудно да се отхвърли историята, че са го видели на носа на голям кораб, потеглящ през Дървеното море, в компанията на осем девици в бяла коприна, на път за остров Авалон, откъдето щял да се върне след дълъг сън, за да спаси света, когато отново го грози гибел. После дойдоха сведения, че си изкарвал прехраната като жонгльор в Берлин, или пък че продавал шапки на пазарите в Сиракуза. Стряскащо достоверно звучеше пристигналата след повече от година вест, че бил убит при опит да осуети сватбата в Ливан между Арбел Матераци и Ага Хан, херцога на Малфи — толкова екстравагантен, че го наричаха Сладоледения император, защото богатството му се топеше. Но ИдрисПюк бързо получи потвърждение от един гост, присъствал на церемонията, че празненствата са минали безупречно. Още по-късно се появи слух, че се е удавил заедно с Уот Тайлър в Голямото фиаско на Кучешкия остров; после пък, че бил разпнат до Бъфало Бил по време на религиозните войни в Троя.
Но макар съобщенията за вижданията му да бяха колкото многобройни, толкова и ненадеждни, от няколко доклада се оформи нещо като картина, която ИдрисПюк се надяваше, че е вярна. Имаше немалко твърдения, че са го забелязали в затънтени градчета в Емей да купува пирони, триони и зехтин. Обичайността на тези сведения вдъхна увереност на ИдрисПюк. Там беше топло, дори през зимата; земята беше покрита с гори от бряст и ясен, простиращи се на много мили, и осеяна със стотици езерца, където трудно би могъл да намериш човек, който не иска да бъде намерен. Харесваше му да мисли, че Кейл си запълва времето с коване и рязане на разни неща и се храни добре — макар че не успя да открие солидно потвърждение на тези доклади, дори след като прати свои сигурни хора да разпитат. Но се надяваше, че той е някъде там и е в безопасност.