Плясъкът на крилете му [bg]

— Какво стана? — попита ИдрисПюк.

Кейл сякаш не го чу.

— Той няма да влезе повече в никоя от тукашните стаи. Донесете една маса от онази трапезария, ей там. Големи са — ще трябват десетина души.

Беше ясно, че не иска да говори, затова те останаха при него още пет минути. Кейл се оглеждаше, сякаш се опитваше да си спомни къде е оставил нещо. Хенри Мъглата бе държан внимателно на ръце от четирима от собствените си хора. След това масата, явно толкова тежка, колкото ги бе предупредил Кейл, и дълга трийсетина стъпки, бе изнесена по средата на площада. Кейл взе Хенри Мъглата от държащите го мъже и го положи внимателно върху нея. Скръсти ръцете му на гърдите. Смъртта вече беше издърпала горната му устна над предните зъби, придавайки му заешката усмивка на мъртвите. С известен труд Кейл успя да я върне на мястото ѝ. После клепачите му почнаха да се отварят, Кейл не можеше да ги накара да останат затворени. Махна на един сержант да му даде белия шал, който носеше, сгъна го няколко пъти и го сложи върху очите на Хенри Мъглата като превръзка. Все още никой не продумваше. После един от войниците ахна:

— Мили боже!

Всички вдигнаха очи, освен Кейл, който бе потънал в свой собствен свят, взирайки се в приятеля си. Около него се възцари тишина — толкова напрегната, че най-сетне проникна през мъглата на неверието му, че Хенри Мъглата си е отишъл завинаги. Той вдигна поглед. В дъното на площада, бос, облечен в бял лен и с примка на покаяник около шията, папа Боско XVI вървеше към тях с блага усмивка на лицето. Беше много по-слаб от последния път, когато го видя Кейл, и ленената туника му беше прекалено широка; това, както и зиналата уста, докато се мъчеше да върви му придаваше вид на пиленце, не съвсем готово да напусне гнездото. Трябваше му почти минута, за да стигне до групата хора, събрала се около голямата маса; очите им шареха напред-назад между Кейл и тътрещия се към тях старец. Кейл не помръдна, дори и не мигна; гледаше Боско напълно вцепенен. На наблюдателите им се струваше, че старецът и Кейл са единствените останали живи души на площада. Боско спря, продължавайки да се усмихва обичливо на момчето.