Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Като пренебрегна думите на Волфганг, Грим каза на госпожа д’Епине:
— Боя се, че на младия ни приятел ще се наложи да се върне на служба в Залцбург.
— Но вие сам ме поканихте тук! — изтърси Волфганг.
— Това беше идея на баща ви. Не ми оставаше друго, освен да се съглася. Но вие не можахте да постигнете успех. Това е съвсем очевидно.
Волфганг погледна госпожа д’Епине, търсейки от нея подкрепа, но тя замълча.
— Какво да пиша на господин Леополд? Той непрестанно ме пита за вашите перспективи. Досега не му отговорих, но трябва да сторя това съвсем скоро, макар от чиста вежливост.
Баронът сигурно пак има пристъп на подагра, предположи Волфганг, тонът му е твърде рязък. Госпожа д’Епине беше в любимия си червен атлазен пеньоар, в ръка държеше скъпо китайско ветрило със същия цвят и Волфганг се усъмни дали наистина ги е събудил.
— Ако не желаете да се върнете в Залцбург, аз съм уверен, че повече ще ви провърви в Мюнхен и Манхайм. Все пак сте немец.
— Господине, държите се с мен така, сякаш съм още на седем години — на колкото бях при първата ни среща.
— Вие и досега сте си непрактично дете!
— Защото повярвах на Льогро, на дука, на Новер? Те до един са французи.
— Не виждам каква е връзката.
— Французите са магарета, нищо не разбират от музика. Всички опери, които се дават в Париж, са написани от чужденци — Глук, Пичини, Бах.
— Но не и от Моцарт.
— За щастие! Френският език е измислен от дявола. За музика той изобщо не става. И пеенето на французите е противно. А пък французойките как изпълняват италиански арии! Когато пеят френските си песнички — горе-долу, но да се погубва прекрасна музика — това е ужасно!
— Казахте ли всичко?
— Ще бъда благодарен на бога, ако успея да се измъкна от Париж, без да съм развалил вкуса си.
— Обаче симфонията ви е написана във френски стил — забеляза Грим.
— Толкова по-зле за нея. Публиката е стадо. Написах шест сонати за продан. Веднага щом ми ги платят и получа остатъка от парите, които ми дължат Льогро и дукът, ще ви върна дълга — десет луидора.
— Петнадесет. Или по-точно ще станат толкова, като се наложи да ви платя заминаването. Тук вие нищо повече няма да получите за вашата музика. Положението ви е добре известно в Париж. Музиката ви не е нужна никому.
Значи, причината беше в парите! Волфганг каза:
— Ако желаете, мога да си замина веднага.
— О, няма нужда да бързате. Просто исках трезво да си представите истинското положение на нещата.
— Благодаря ви, господин барон. Веднага щом успея да върна дълга, като получа парите за сонатите, сам ще реша как да постъпя. Ще отида там, където ще ме оценят.
Тримата вежливо се поклониха, сякаш присъствуваха на някаква церемония, и си пожелаха лека нощ.
Но Волфганг не можа да заспи. Безсилен да превъзмогне ужасното, потискащо настроение, той взе песента на Никола Дьозед, която много обичаше, и написа върху нея девет вариации с надслов: „An, vous dirais-je, Maman?“36 Вариациите станаха толкова нежни, че не биха могли да нарушат и най-лекия сън, те успокояваха като люлчена песен. Това произведение Волфганг нямаше да продаде. Написа го за себе си, за никого другиго.
Не се продаде нито една от шестте сонати. Льогро помоли Волфганг да напише наново втората част на симфонията, уверявайки, че така тя щяла да стане по-достъпна, и Волфганг се съгласи, но пак не получи остатъка от хонорара. Направи опит да се види с дук дьо Гин, обаче този път не бе приет дори от икономката. Когато татко съобщи, че е починал Лоли и че Колоредо е приел всички условия, поставени му от Леополд чрез Булингер, с изключение на няколко по-дребни искания, Волфганг разбра: баща му очаква от него съгласие — макар все още да не желаеше да се върне в Залцбург.
Но положението, ако се съдеше по писмото на татко, явно се бе променило към по-добро:
„Благодарение на моя такт и настойчивост старанията ми се увенчаха с успех. Дават ми заплатата на Лоли — петстотин гулдена годишно, срещу което трябва да изпълнявам задълженията му на заместник капелмайстор, а ти ще получиш също петстотин гулдена в качеството си на концертмайстор, органист и мой помощник. Архиепископът се съгласи и да те пуска на две години веднъж до Италия или другаде — където пожелаеш, — за да пишеш там опера: в Манхайм, Виена или Мюнхен. Извини се, задето няма възможност сега да те назначи за капелмайстор, но каза, че след време непременно ще заемеш този пост.
Всички в Залцбург искрено се радват на твоето завръщане, особено графиня Лютцов, която сега се ползува с огромно влияние пред Колоредо; тя се държи така, сякаш назначението ти е нейна победа.
36
„Как да ти кажа, мамо?“ (фр.). — Б.пр.