Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)

Що се отнася до поръчка за написване на опера — това е заветната ми мечта, ала истинска опера, не опера буфа. А можеш да бъдеш сигурен, че ако получа такъв ангажимент, ще положа всички усилия, за да прославя името Моцарт, и не се съмнявам в успеха. Но нито един тукашен оперен директор не обръща внимание другиму освен на Глук и Пичини. В Париж най-важно от всичко е да се дават вечери на кого ли не, а аз не горя от такова желание, пък и джобът ми не го позволява. Освен това старите либрета, които ми предлагаха, не отговарят на съвременния вкус, а новите нищо не струват, но най-лошото е френският вкус, който от ден на ден слиза все по-ниско.

Напоследък ме обземат такава тъга и потиснатост, че понякога просто не ми се живее. Търпя Париж само от любов към теб, но, дай боже, да напусна този град, без да съм изгубил вродения си вкус.

Барон Грим, когото смятах за свой добър приятел и който след кончината на скъпата ми майка предложи да се преместя у дома му — впрочем това бе идея на госпожа д’Епине, — промени отношението си към мен. Уговаря ме да не приема назначението във Версай и откак ми даде пари назаем да платя разноските по маминото лекуване и погребение, стана съвсем друг човек. Постоянно ме поучава как да постъпя в един или друг случай. И ми дава да разбера, че правилно постъпвам само когато следвам неговия съвет. Да не бяха добротата и вниманието на госпожа д’Епине, нямаше да остана тук нито минута.“