Мечът на Шанара

Наблюдателният елф разбра, че влизат в капан. Същото чувство беше изпитал и при влизането им в града, но не го беше споделил с никого. В началото му се прииска да спре Балинор и да го предупреди за това, което беше видял. Но инстинктивно усещаше, че човекът от границата е прекалено опитен боец, че да не знае какво прави. Отново съжали, че брат му не остана извън стените на замъка, но вече беше много късно. Тримата прекосиха алеите и стигнаха до замъка. Нямаше никаква охрана и вратите се отвориха веднага при нервното им блъсваме от Балинор. Залите на старата сграда блестяха ярко в светлината на факлите, пламъците разкриваха великолепието на цветните стенописи и рисунки, които украсяваха семейния дом на Букхана. Дърворезбата беше стара и пищна, стените грижливо полирани и на места покрити с изящни гоблени и гравирани метални гербове на поколения известни владетели на страната. Докато братята елфи следваха мълчаливо принца из тези смълчани зали, те с болка си спомниха за друго време и друго място в недалечното минало — древните гори на Паранор. И там ги беше чакал капан сред древното величие на друга епоха.

Свиха наляво в друга зала. Балинор вървеше на няколко крачки пред тях, едрото му тяло изпълваше коридора, дългото му ловно наметало се надигаше леко зад него. За миг той напомни на Дюрън за Аланон, огромен, свиреп, опасен, когато се движеше като котка, както Принцът на Калахорн сега. Дюрън хвърли неспокоен поглед на Дейъл, но по-младият елф като че ли не забеляза това. Лицето му беше поруменяло от възбуда. Дюрън попипа дръжката на камата си и студеният метал успокои горещата му длан. Ако отново попаднеха в капан, този път нямаше да се размине без бой. Изведнъж високият човек от границата спря пред една отворена врата. Братята елфи го доближиха и надникнаха през широкото му рамо в осветената стая. Почти на отсрещния край на елегантно мебелираната стая седеше един мъж. Беше едър, рус и с брада. Високото му тяло бе облечено в дълга пурпурночервена роба с герб с изображението на сокол. Беше няколко години по-млад от Балинор, но високото му тяло беше изправено по същия начин, със здраво стиснати ръце зад гърба. Елфите веднага разбраха, че това е Паланс Букхана. Балинор направи няколко крачки напред, без да казва нищо, а очите му бяха приковани в лицето на брат му. Елфите го последваха като се оглеждаха предпазлива Имаше прекалено много врати, прекалено много тежки завеси, зад които можеха да се крият въоръжени хора на охраната. Миг след това в залата зад тях, извън полезрението им, усетиха раздвижване. Дейъл се извърна леко и погледна към отворената врата. Дюрън се отдалечи малко от другите с извадена кама и леко приведен, готов за скок.