Мечът на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечът на Шанара». Краткое содержание книги:
Господарят на Магиите и Носителите на Черепи са носители на могъщо зло и се опитват да превземат този свят.
Срещу тях застава Ший — последният оцелял наследник на рода Шанара. За да успее, трябва с цената на всичко да открие легендарния Меч на Шанара…
Не след дълго тримата пресякоха двора и минаха през портите на Вътрешната стена, която водеше към улиците на града. Отново охраната ги изгледа с нескрито изумление, и отново не ги спря. Балинор сякаш стана още по-едър, докато тримата вървяха по главната улица на Тирзис. Загърнатата му в ловната пелерина тъмна фигура се очертаваше злокобно. Изглеждаше по-висок от преди и вече не приличаше на изтощения пътник в края на пътуването си. Сега той беше завърналият се у дома Принц на Калахорн. Хората веднага го разпознаваха. Първо се спираха и го изглеждаха със смаян поглед като минувачите при външните порти, после, събрали кураж от гордата му осанка, се затичваха след него, нетърпеливи да го поздравят с добре дошъл у дома Тълпата се увеличи от няколко дузини на няколкостотин души, докато любимият син на Калахорн вървеше смело през града, усмихваше се на онези, които го следваха, но забързан да стигне до двореца Хората започнаха да викат и крещят, врявата се надигна оглушително и откъслечните гласове се сляха в едно общо, все по-силно скандиране на името на високия обитател на граничния район. Неколцина от тълпата успяха да се доберат до непреклонния мъж и му зашепнаха зловещи предупреждения. Но принцът | вече не обръщаше внимание на предупредителните гласове. След всяко предупреждение кимаше с глава и продължаваше неотклонно напред.
Разрастващата се тълпа премина през центъра на Тирзис. Хората прииждаха към огромните арки и кръстовищата, проправяха си път през по-тесните участъци на Тирзийския път, който минаваше край високите, заградени с бели стени здания и по-малки семейни къщи, и водеше към моста Сендик, прострян над по-ниските части на парка. На другия край бяха вратите на двореца, мрачни и затворени. На върха на широката арка на моста принцът на Калахорн се обърна рязко с лице към тълпата, която продължаваше да го следва вярно, вдигна ръцете си и им нареди да спрат. Те се подчиниха покорно, гласовете им постепенно заглъхнаха и настъпи тишина, когато високият човек им проговори.
— Приятели мои, съграждани. — Гордият му глас се извиси тържествено в почти пълната тъмнина и кънтящото му ехо се върна обратно. — Тази земя и смелите й граждани ми липсваха много, но ето, че се върнах у дома и вече никога няма да ви напусна. Няма от какво да се страхувате. Тази земя ще бъде вечна! Ако в монархията има някакви неприятности, аз съм този, който трябва да ги посрещне и разреши. Сега се върнете по домовете си и изчакайте сутринта и в нейната светлина ще видите по-добре, че всичко е наред. Моля ви, сега си отидете по домовете, и аз ще си отида в моя.
Без да изчака реакцията на събралото се множество, Балинор се обърна и продължи по моста към вратите на двореца със следващите го неотклонно двама братя. Хората отново се развикаха след тях, но не ги последваха, макар че много от тях може би имаха желание да го сторят. Подчинявайки се на заповедта му, те бавно се обърнаха и се разотидоха. Някои продължиха да викат името му, с явно предизвикателство към безмълвния, потънал в мрак дворец, докато други мърмореха под носа си мрачни предсказания за това, което го очакваше заедно с двамата му приятели зад стените на кралския дом. Тримата пътници бързо се загубиха от погледа на хората, когато преминаха оттатък високия свод на моста с бързи и решителни крачки. След няколко минути бяха пред високите, обковани с желязо порти на двореца на фамилията Букхана. Без да се спира Балинор протегна ръка към огромния железен чук, прикрепен към портата и започна да го удря силно. За миг оглушителните звуци бяха единственото, което раздираше тишината. Мъжете стояха отвън и се ослушваха със смесени чувства на гняв и мрачни предчувствия. После отвътре дочуха тих глас, който шепнешком ги попита кои са. Балинор каза името си и рязко заповяда на онези отвътре да отворят незабавно. След миг тежките решетки бяха изтеглени, вратата се отвори навътре и ги пропусна. Балинор влезе в градината на двореца без да поглежда мълчаливата охрана, с поглед, вперен във величествената сграда с колони отпред. Високите й прозорци бяха тъмни с изключение на прозорците на приземния етаж в лявото крило, Дюрън пусна Дейъл пред себе си и се възползва от възможността да хвърли поглед наоколо в сенките, където веднага забеляза около десетина добре въоръжени хора от охраната съвсем близо до тях. Всички бяха с герб с изображението на сокол.