Превъзходството на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кристиян Георгиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Превъзходството на Борн». Краткое содержание книги:
Вашингтон, Лондон, Пекин — терор залива света: вицепремиерът на Китай е екзекутиран брутално от легендарния убиец. Държавни глави, тайпани, босове на престъпния свят — всички са изправени пред ужасни въпроси: С каква цел се е завърнал Борн? Кой му плаща? Кой е следващият в смъртоносния му списък?…
Дванайсетина от хората на Шенг изтичаха до портала, но разполагаха само с четири фенерчета.
— Wei shemme! Cou wu!
— Mafan! Feng Kuang!
Дузина гласове започнаха да сипят обвинения на висок глас, а виновните бяха всички и за всичко. Провериха постройката за пазача. Електрическите ключове и телефонът не действаха, а самият пазач не се виждаше никъде. Няколко души разгледаха намотаната верига на портата и дадоха нареждания на другите. След като никой не можеше да излезе, разсъждаваха те, нападателите трябваше да са вътре в резервата.
— Biao! — извика човекът, който се беше преструвал на затворник пред Д’Анжу. — Quan bu zai zheli! — излая той поредната заповед, с която искаше другите да си разпределят фенерчетата и да претърсят целия паркинг, горите наоколо и блатата. Някъде в далечината небето просветля от запалени факли и последната група конспиратори пристигна от долината, предвождана от Шенг Чу Янг. Церемониалният меч се поклащаше в ножницата, закрепена за колана му. Офицерите му показаха навитата верига и подробно го осведомиха за обстоятелствата.
— Мисълта ви не тече правилно — каза Шенг гневно. — Целият ви подход е грешен. Веригата не е поставена по този начин от наш човек, за да задържи престъпника или престъпниците вътре, тя е била поставена от самите престъпници, за да може нашата реакция да бъде забавена и да останем затворени вътре…
— Но пречките са твърде много…
— Всичко е взето под внимание! — извика Шенг Чу Янг. — Трябва ли да ви повтарям? Тези хора оцеляват. Останали са живи в криминалния батальон „Медуза“, защото са взимали под внимание всичко. Те са прескочили оградата!
— Невъзможно е — протестира един от хората около Шенг. — Тръбата в горната част и козирката са електрифицирани. Тегло над петнайсет килограма задейства електрическата верига. По този начин птиците и животните остават невредими.
— Тогава те са открили устройството, откъдето се пуска това чудо, и са го изключили!
— Но ключовете са вътре, най-малко на двайсет и пет метра от оградата, и са скрити под земята. Дори аз не знам къде се намират.
— Изпратете някой да се покатери по оградата — нареди Шенг.
Подчиненият се огледа. На шест метра от тях двама разговаряха тихо и бързо, като явно не бяха чули нищо от разпаления разговор.
— Ти! — каза младият офицер, като посочи мъжа отляво.
— Господине?
— Качи се по оградата!
— Да, господине! — Неговият подчинен изтича и се заизкачва, провирайки пръсти през дебелата телена мрежа, за да се залавя, докато бързо се катереше. Стигна до най-горната тръба и стъпи на козирката с намотана бодлива тел. За момент сякаш всичко наоколо блесна. Ослепителни мълнии от синьо-бяла светлина. Вдървеното тяло на катерача тупна на земята със звук като от тежка скала. Веждите и косите му бяха изгорели до корен. Фенерчета осветиха тялото. Човекът беше мъртъв.
— Камиона! — провикна се Шенг. — Това е идиотщина! Докарайте камиона и разбийте портите! Правете каквото ви казвам! Незабавно!
Двама от мъжете изтичаха до паркинга и след секунди шумът от мощния двигател на камиона изпълни нощта. Превключиха на задна скорост. Тежкият камион се задруса, с мъка измина няколко метра, като се тресеше силно, и накрая спря. Рязаните гуми се повъртяха по инерция и скоро острата задушлива миризма на изгоряло изпълни въздуха. Шенг Чу Янг наблюдаваше с растяща ярост.
— Останалите! — изкрещя той. — Запалете останалите коли! Всички!
Една след друга колите започваха да се клатят, треперят и стенат, потъвайки в чакъла, без да помръднат. В яростта си Шенг изтича до портала, извади пистолета и стреля два пъти в намотаната верига. Един човек от дясната му страна извика, хванал кървящото си чело, и се строполи на земята. Шенг вдигна лице към небето и изрева древни проклятия. Той извади церемониалния меч и с всички сили заудря вратата.
Острието се счупи.
28.
— Ето я къщата, онази с високата каменна стена — каза служителят от ЦРУ Матю Ричардс, докато караше автомобила нагоре по хълма Виктория Пийк. — Според нашата информация морските пехотинци са навсякъде и ще бъде много лошо, ако ме видят с теб.
— Значи искаш да ми се отплатиш с още долари — каза Алекс Конклин, като се наведе напред и надзърна през стъклото.
— Просто не искам да се забърквам, за Бога! Освен това нямам долари.
— Бедният ми тъжен Мат. Приемаш нещата твърде буквално.
— Не зная за какво говориш.
— И аз не съм сигурен за себе си, но карай засега покрай къщата, сякаш отиваме на друго място. Ще ти кажа къде да спреш и да ме оставиш.