Шутът на кралицата

Не знаех какво да отговоря. Последния път, когато се бяхме срещнали, аз го бях освободила от годежа ни, заливайки го с жлъч и злоба, а той ме беше целунал така, сякаш искаше да ме ухапе. После беше написал най-страстното писмо, което човек можеше да си представи, и отново се сгодихме. Бях го повикала да ме спаси, по право му се полагаше да получи от мен нещо повече от сведено надолу лице и едно измърморено: „Здравей, Даниел.“

— Здравей — каза той, също толкова смутен.

— Да влезем в магазина — каза баща ми, като хвърли отново предпазлив поглед по протежение на улицата. Отведе ме до прага и затвори вратата зад нас: — Опаковахме нещата тук, а после Даниел щеше да те вземе. Защо си тук?

— Бягах от двора — казах. — Не смеех да ви чакам да дойдете. Смятах да дойда при вас.

— Защо? — попита Даниел. — Какво се е случило?

— Арестуват хора по обвинение в заговор за сваляне на кралицата от престола — казах. — Кардинал Поул провежда разследването и аз се страхувам от него. Помислих си, че ще открие откъде съм дошла, или… — млъкнах насред изречението.

Погледът, който ми хвърли Даниел, беше остър:

— Ти беше ли замесена в заговора? — попита той рязко.

— Не — казах. — Не, наистина.

При суровия му скептичен поглед пламнах и се изчервих.

— Бях донякъде замесена — признах.

— Слава Богу тогава, че сме тук — каза той. — Вечеряла ли си?

— Не съм гладна — казах. — Мога да ви помогна да опаковате.

— Добре, защото имаме кораб, който тръгва с прилива в един часа.

Смъкнах се от печатарското столче и се залових за работа с Даниел, баща ми и съседа ни, носехме кутиите, свитъците и отделните части от пресата до каруцата. Конете стояха неподвижно и тихо. Една жена отвори прозореца си и ни попита какво правим, а съседът ни отиде и й каза, че най-после магазинът ще бъде даден под наем и сега се разчистват боклуците на стария собственик.

Когато свършихме, наближаваше десет вечерта и късна пролетна луна, топла и жълта, беше изгряла и осветяваше улицата. Баща ми седна отзад в каруцата, Даниел и аз пътувахме отпред на капрата. Съседът ни се ръкува с всички и се сбогува с нас. Даниел даде знак на конете да потеглят, те опънаха ремъците на хамутите и каруцата леко потегли напред.

— Това е като последния път — отбеляза Даниел. — Надявам се, че няма пак да скочиш, преди да се качим на кораба.

Поклатих глава:

— Няма.

— Няма неизпълнени обещания? — усмихна се той.

— Не — казах тъжно. — Кралицата не се нуждае от компанията ми, не иска никого освен краля, а мисля, че той никога няма да се прибере у дома при нея. И макар че хора от обкръжението на принцеса Елизабет са обвинени в държавна измяна, тя се ползва с благоволението на краля. Може и да я затворят в тъмница, но сега вече няма да я убият. Твърдо е решена да оцелее и да чака.