Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Ал делово се осведоми:
— А какво му е на автомобила?
— Не върви, и това си е. Направи няколко оборота, кихне — и млъкне. След миг тръгне отново и докато натиснеш педала, отново спира.
— Значи, веднага щом потегли, спира?
— Точно така. Давам газ, а никаква полза от това. От ден на ден все по-трудно вървеше — и ето че сега съвсем не върви.
Ал седеше горделив, внушителен.
— Сигурно бензинопроводът се е задръстил. Ще го продухам.
И бащата изпита гордост от сина си.
— Ал разбира от автомобили — рече той.
— Ще ви бъда благодарен за помощта. Много благодарен. Чувствувам се съвсем безпомощен — като малко момченце, което нищо не разбира. Когато стигнем до Калифорния, там ще си купя хубава кола. Може би хубавата няма да се развали.
Бащата каза:
— Когато стигнем… Белята е, че много трудно ще стигнем дотам.
— О, но пък си заслужава — рече Уилсън. — Видях листчетата — на тях пишеше колко хора са нужни за беритба на плодове, пишеше и надниците, а те бяха добри. Помислете си само! Ще берем плодове на сянка, под дърветата, и от време на време ще си похапваме от тях. Там има толкова много плодове, че можем да ядем колкото си щем, никой нищо няма да ни каже. А ако ни плащат добре, ще си купим малко земица и сами ще станем стопани — колкото изкараме, настрана. Басирам се, на каквото искате, че няма да минат и две години и ще си имаме собствени парцели.
Бащата рече:
— Видяхме тези листчета. И сега имам едно у мен. — Той измъкна кесията си и извади от нея едно сгънато оранжево листче. На него пишеше с тлъсти букви: „В Калифорния се търсят работници за беритба на грах. Добри надници. За цяла година. Трябват 800 души.“
Уилсън учудено погледна листчето.
— Да, да! И аз видях също такова листче. А как мислите… може би са се събрали вече осемстотин души?
Бащата отвърна:
— Но това не е в цялата Калифорния, а само на едно място. Калифорния е вторият по големина щат. Да речем, че са се събрали вече осемстотин души. А на другите места? Аз ще отида да бера плодове където и да е. Вие сам казвате, че ще работим на сянка, под дърветата. Такава работа ще се хареса и на децата.
Ал веднага стана и се приближи до колата на семейство Уилсън. Той погледна за миг мотора, после се върна и седна до огъня.
— Няма да можете да я поправите тази вечер — забеляза Уилсън.
— Знам. Ще се заема с нея утре сутринта.
Том следеше с внимателен поглед по-малкия си брат.
— И аз си помислих за това — каза той.
Ной попита:
— За какво приказвате вие двамата?
Том и Ал мълчаха и всеки от тях се надяваше другият да започне пръв.
— Говори ти — каза накрая Ал.
— Не знам, може нищо да не излезе от това, може Ал да мисли съвсем другояче. Но ето в какво се състои работата. Нашият камион е претоварен, а мистър и мисис Уилсън пътуват с лека кола. Ако неколцина от нас се прехвърлят при тях, а на камиона натоварим вещите на семейство Уилсън, които са по-леки, тогава и ресорите ни ще останат здрави, и стръмнините няма да ни плашат. И двамата можем да шофираме — и аз, и Ал; значи, единият ще кара леката кола. А заедно ще се чувствуваме по-добре.
Уилсън бързо стана от земята.
— Разбира се, разбира се. За нас това е голяма чест. Точно така ще направим. Чуваш ли, Сейри?
— Много хубаво — рече Сейри. — Но няма ли да им бъдем в тежест?
— Какво говорите? — каза бащата. — Как може да ни бъдете в тежест? Та тъкмо вие ще ни помогнете.
Уилсън се намръщи и отново седна до огъня.
— Просто не зная какво да правя.
— Какво? Не сте ли съгласен?
— Сейри е права… Аз имам само трийсет долара.
Майката рече:
— Няма да ни бъдете в тежест. Ще си помагаме едни на други и криво-ляво ще стигнем до Калифорния. Сейри Уилсън ми помогна да приготвя дядото… — И тя млъкна. Връзката между едното и другото бе ясна.
Ал каза:
— В леката кола спокойно ще могат да пътуват шестима. Аз на волана, и освен мене Розашарн, Кони и бабата. По-едрите вещи — които от тях са по-леки — ще прехвърлим в камиона. По пътя от време на време ще се сменяме. — Той говореше високо, радвайки се, че такава голяма грижа се бе смъкнала от плещите му.