Повелителка на реките

— Какво правят? — пита кралицата раздразнено, когато виждаме как от двете страни излиза по един вестоносец, и двамата се срещат по средата между двете армии.

— Може би преговарят? — питам.

— Няма нищо за обсъждане — казва тя. — Той е обявен за предател. На лорд Одли е наредено да го плени или да го убие, а не да говори с него.

Сякаш за да потвърдят указанията, вестоносците се разделят и поемат отново към собствените си редици, и почти веднага от страната на Ланкастър полита облак от стрели — те стрелят надолу, по склона и стрелите намират целта. Въздишка, сломена въздишка, идва откъм страната на Йорк, виждаме как мъжете падат на колене в бърза молитва, а после се изправят на крака и нахлузват шлемовете си.

— Какво правят? — пита жадно кралицата.

— Целуват земята — казвам. Има нещо ужасно във вида на обречените мъже, които допират устни към земята, за която мислят, че ще бъде смъртното им ложе. — Целуват земята, където ще бъдат погребани. Знаят, че ще бъдат победени, и въпреки това не бягат.

— Твърде късно е за бягане — казва кралицата сурово. — Ще ги догоним и ще ги убием.

От наблюдателницата си виждаме, че представителите на Йорк са превъзхождани по численост почти в съотношение две към едно, може би дори повече. Това няма да бъде битка, ще бъде клане.

— Къде е лорд Станли? — пита настойчиво кралицата. — Искаше да води атаката, но аз му наредих да бъде в подкрепленията. Къде е той?

Оглеждам се наоколо.

— Възможно ли е да се крие в засада?

— Погледни! — казва тя.

Самият център на армията на Йорк, където би трябвало да са най-силни, поддава пред стрелите.

— Те отстъпват! — изкрещява кралицата. — Ние печелим! Толкова бързо!

Наистина е така. Мъжете в самия център на линията се обръщат, хвърлят оръжията си и бягат. Изведнъж виждам как нашата конница излиза напред и започва нападението надолу по хълма, към потока. Сключвам ръце, когато виждам как съпругът на Елизабет, далеч напред, влиза с гръмък тропот в плитката вода и пресича реката с коня си, изкачвайки се с усилие по стръмните брегове на далечната страна, точно когато хората на Йорк необяснимо се извъртат и побягват назад, към самото сърце на битката, вдигат оръжията си и отново започват да се бият.

— Какво става? — Маргарет е толкова объркана, колкото съм и аз. — Какво правят?

— Върнаха се — казвам. — Обърнаха посоката. Това беше хитрост, и сега нашата конница е затънала в реката, а Йорк могат да ги отблъснат откъм брега. Измамиха ни да изоставим добрата си позиция, да влезем в реката, и нашите мъже не могат да излязат.

Гледката е ужасна. Нашите войници в бойни доспехи, върху коне с броня от железни плочки, падат във водата, а после се мъчат да се изкачат по другата страна на потока, където биват смазани от тежко въоръжените войници на Йорк, които размахват големи мечове, бойни брадви и пики. Рицарите падат от конете си, но не могат да се изправят на крака, за да се отбраняват, копитата на конете газят из водата и ги премазват, или, повлечени надолу от тежестта на пълните с вода нагръдници на броните, се удавят, борейки се в разпенените води на реката. Онези, които успяват да сграбчат ремъка на някое стреме, се опитват да се изтеглят нагоре, но хората на Йорк сноват нагоре-надолу по сухите брегове, бързо забивайки нож в нечия незащитена подмишница или се навеждат към потока да прережат нечие гърло, или пък някой от по-яките войници стъпва в потока, размахвайки голяма бойна брадва, и още един рицар на Ланкастър пада във водата, която разцъфва в червено. Настава безумна бъркотия от мъже и коне. В гледката няма нищо красиво, или благородно, или дори разбираемо, нищо тук не прилича на битките, описани в баладите или възпети в романсите. Това е безумен хаос от жестоки мъже, които се избиват кръвожадно един друг. Няколко от лордовете на Ланкастър се изкатерват с усилие по брега, възседнали едрите си бойни коне, врязват се в редиците на Йорк и изчезват — просто бягат. Нещо по-лошо — много повече, стотици са онези, които отпускат мечовете си с острието надолу, за да покажат, че няма да се бият, дръпват поводите на конете си, за да ги усмирят до бавен ход, и поемат смирено към вражеските позиции.