Повелителка на реките

— Какво правят? — Маргарет е ужасена. — Какво прави моята конница? Това хитрост ли е?

— Минават на другата страна — казвам. Притиснала съм ръка към основата на шията си, сякаш за да удържа блъскащото се сърце. Толкова се страхувам, че Джон Грей може би става изменник, докато ние с кралицата гледаме. Стотици конници са преминали от нашата страна към тази на Йорк: той със сигурност трябва да е сред тях.

— Моята конница? — пита тя невярващо.

Ръката ѝ се промъква в моята и ние стоим мълчаливо, наблюдавайки как конниците бавно напредват през бойното поле, към Йорк, със знамена, сведени ниско, в знак, че се предават. Заблудени коне подскачат и ритат, измъкват се от реката и се отдалечават в тръс. Но много, много мъже остават да се борят с водите, докато накрая престават.

— Джон — казвам тихо, мислейки си за моя зет начело на кавалерийската атака. Кой знае, може би той също се е удавил, повлечен от бронята си, а изобщо не е станал изменник. От толкова далече не мога да видя нито знамето му, нито коня му. Той ще остави дъщеря ми вдовица, а две малки момчета — без баща, ако се дави в червената вода този следобед.

Армиите се разделят, оттеглят се към собствените си позиции. По бреговете на реката, дори във водата, ранените се мятат и викат за помощ.

— Защо не атакуват? — пита настойчиво Маргарет, с оголени зъби, със здраво вкопчени една в друга ръце. — Защо не атакуват отново?

— Прегрупират се — казвам. — Да ги пази Господ, прегрупират се, за да нападнат отново.

Докато гледаме, конниците, останали от войската на Ланкастър, нападат още веднъж, спускат се дръзко надолу по хълма; но все пак трябва да прекосят реката. Този път, познавайки опасността, те принуждават конете си да нагазят във водата, а после, със силен тропот се изкачват нагоре по стръмните брегове, като ги пришпорват до позициите на Йорк, и битката започва отново. Следват ги мъжете, които се бият спешени: знам, че синът ми и съпругът ми ще са сред тях. Не мога да ги видя, но виждам движението на войската на Ланкастър, докато тя връхлита напред като вълна, прегазва с усилие реката, и се разбива в твърдата като скала позиция на Йорк, които удържат и се сражават, и обстрелват противника с оръдеен огън, докато виждаме как нашата войска отстъпва, и мъжете по фланговете започват да се измъкват от бойното поле.