Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

После Фахр стана сериозен за момент и помоли Арн да даде честната си дума, че няма да се опитва да избяга, нито ще вдигне оръжие срещу някого, докато е гост на Саладин, понеже ако за Арн съществуваше някое правило, което да му налага да извърши подобни неща, щеше да се наложи да го поставят под по-строг режим. Арн обясни, че първо на първо нямаше правило, което да забранява на рицар кръстоносец да държи на дадената си дума, каквато между другото бе дал на Фахр, и второ, не можеше да се твърди, че той още е рицар кръстоносец, тъй като времето му в служба на ордена бе изтекло същата вечер при Роговете на Хатин.

В този миг Фахр стана сериозен и каза, че сякаш бе знак от Бог, че животът на Арн бе пощаден в същия миг, когато времето му като кръстоносен рицар бе изтекло. Арн възрази, че в този случай му се струваше по-вероятно да става дума за милостта на Саладин отколкото на Бог, макар и да не помнеше какво точно се бе случило.

Фахр не отвърна, а окачи голям златен медальон с името на Саладин на врата на Арн, хвана го мълчаливо под ръка и го изведе на улицата. Арн все още се чувстваше донякъде гол в чуждите дрехи, тъй като я нямаше тежестта на ризницата, но ако не бе гологлав и късите му руси коси не се виждаха отдалече, той и Фахр щяха да могат да преминат по улицата съвсем незабелязани в разговора си. Изглежда сега с Фахр той предизвикваше по-голямо любопитство отколкото с Муса ибн Май-нун, сякаш бе по-естествено евреин и християнин да вървят заедно, отколкото християнин да се разхожда с брата на султана.

Фахр, който леко се смути от това внимание, поведе Арн сред големия пазар, разположен до джамията, и купи парче плат, който Арн успя да увие няколко пъти около главата си. След това предложи на Арн да избере измежду няколко сирийски мантии на съседната сергия и когато един нетърпелив търговец развя пред него фолкунгското синьо, той мигом направи своя избор. Малко след тези покупки Арн и Фахр сякаш се стопиха сред всички останали в тълпата сред сергиите.

Фахр го поведе през лъкатушещите пътеки на пазара, докато стигнаха до портите на един двор, където бяха струпани купища християнски оръжия, щитове и шлемове. Фахр обясни, че Саладин изрично бе заповядал Арн да си избере нов меч, най-хубавия, който можеше да намери, тъй като Саладин смяташе, че дължи на Арн меч с много висока стойност. Търговците бяха струпали всички християнски мечове пред себе си на две малки и една огромна купчина. В едната от двете малки купчини се намираха всички скъпоценности и мечове, които биха могли да принадлежат на християнски аристократи, украсени със злато и скъпоценни камъни, в другата малка купчина се намираха мечовете, считани за не толкова ценни, а в голямата купчина беше всичко с по-ниска стойност.