![Засенчено слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/4/zasencheno-slnce-bg-download.jpg)
Засенчено слънце [bg]
- Автор: Джемисин Нора Кейта
- Серия: Сънната кръв #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542818878
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Засенчено слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Бибики впери в него невярващи очи.
- Най-напред подклаждате открит бунт по улиците, а след това ни предлагате гостоприемство? - Поклати глава и въздъхна. - Сигурно никога няма да разбера тоя народ. Хората ми не ще приемат нищо за ядене или пиене от ваши ръце. Нямаме нужда и от лечението ви. Ако обаче някой от заложниците има, можете да се погрижите за него.
Учителят склони глава и понечи да се обърне.
- Що се отнася до насилието - спряха го думите на Бибики, - за него не мога да гарантирам. Ние сме войници, а това е война. Правим каквото е необходимо.
Войниците, повечето от които гледаха враждебно жреците, нададоха одобрително мърморене от различните краища на помещението. Учителят изгледа тях и началника им с присвити от отвращение устни. Сетне се обърна и заговори братята си.
Изтощена от безсъние през последното четиридневие, Ти-анет се настани в подножието на една колона, като отпусна Тантуфи в скута си, за да отдъхнат натоварените и рамене и ръце. Открадвала бе по някой миг сън, ако се осмелеше в такава близост до Тантуфи, докато я мъкнеха по конски седла или затваряха в импровизирани заграждения заедно с останалите заложници. Помагаше и това, че отдавна се бе научила да усеща кога Тантуфи започва да сънува, за да се събуди, преди да бъде впримчена собствената и душа.
Но макар действието на обичайните лекарства да бе спряло преди много дни, Тантуфи продължаваше да остава будна с помощта на техники, усвоени от нея в хода на годините - непрестанно движение на някоя част от тялото, въртене на очните ябълки, хапане на езика или ръцете, монотонно бърборене. Не можеше обаче да остане в това положение. Всъщност Тианет вече усещаше, че иска или не, Тантуфи ще заспи. Безсмислените и движения започваха да се забавят. След всяко затваряне на кръглите като луна очи, минаваше все повече време, докато ги отвори. С жестокото съдействие на бащините пазванти тя би могла да издържи още, но след напрежението от последните дни и в унасящата тишина на Хетава нямаше да мине много време, преди да се предаде.
Инсурет бе опряла гръб в стената насреща и ги наблюдаваше с блещукащи очи. Пътуването избистри съзнанието и както никога през последните години - физическите несгоди го изтръгнаха сякаш със сила от плетеницата на безпаметността. От това омразата и не бе отслабнала. Но за голямо облекчение на Тианет, откак войниците ги изведоха от полското имение, тя не обели дума,.
- Ще искаш ли вода, господарке? - Някакъв хлапак от Хе-тава, навярно натоварен със задачата от своите висшестоящи, бе спрял пред нея с кофа и черпак в ръце.
- Благодаря - отвърна тя и момчето и подаде черпака, който тя поднесе на свой ред към устните на Тантуфи, преди да пие сама и да го върне. - И на майка ми - каза тя, като посочи с глава Инсурет.
Момчето кимна несъзнателно и Тианет забеляза, че и то наблюдава доста особено Тантуфи. Като го погледна студено, тя се завъртя така, че да скрие детското лице от случайни погледи. Момчето потръпна от мълчаливото порицание, наведе глава над черпака в знак на извинение и се обърна, за да предложи вода на Инсурет.
- Това е безсмислено - промърмори Ореная, която седеше до Тианет. И тя също като останалите заложници бе гледала с почуда Тантуфи през първия ден, но външният вид на детето вече явно не и правеше впечатление. - Целият град се е побъркал. Никой не дава пет пари за това, че сме затворени тук.
Но Тианет знаеше, че баща и ще се заинтересува - при това много сериозно. Сигурно достатъчно сериозно, та да предложи откуп. Може би дори дотолкова, че да предаде своите другари от съпротивата, макар надали чак до положение да уличи себе си. Мнозина конспиратори щяха да се уплашат след превземането на Хетава - толкова много, че да откажат по-нататъшна подкрепа на Ванахомен, сега, когато единството на всички съюзници бе от най-голямо значение.
- Кисуатците са все още силни - проговори Тианет. - Чух Бибики да казва на своите хора, че основните им сили са се оттеглили в Яна-ян. Ако съюзът на Принца се разпадне, на тях ще им трябва само едно усилие, за да си върнат града. Убият ли Принца и съсипят ли Хетава, духът на народа ще бъде пречупен. Гуджааре отново ще стане техен.