Каменният кръг [bg]

Окуражен от течението от отворената врата и прозорците, гласът на огъня нарасна от шепот в самодоволен пращящ рев. И тъй като вече не можеха да изливат вода през прозорците заради летящите през тях предмети, водачът на Градската стража извика на хората си и като притисна мокра кърпа към лицето си, се приведе и изтича в сградата, последван от половин дузина стражи.

Редиците бързо се прегрупираха, пълни ведра се предаваха от ръка на ръка зад ъгъла от най-близката и нагоре по склона. Развълнувани младежи грабваха търкалящите се надолу ведра и хукваха да ги напълнят отново. Единбург беше каменен град, но при толкова натъпкани една до друга сгради, които имаха много огнища и комини, пожарите вероятно не бяха рядко явление.

Очевидно, защото нова суматоха зад мен извести закъснялата поява на пожарната команда. Вълните от хора се разделиха като Червено море, за да пропуснат колата, теглена от двама мъже, а не от коне, които не можеха да влязат в тесните улички.

Машината беше истинско чудо от бронз, който сияеше като жарава от отраженията на пламъците. Горещината стана по-силна; усещах как дробовете ми пресъхват, с трудност си поемах дъх и бях ужасена за Джейми. Докога щеше да издържи да диша в тази адска димна мъгла и жега, да не говорим за опасността от самите пламъци?

— Господи, Марийо и Йосифе! — Иън, който си пробиваше път през тълпата въпреки дървения си крак, се появи внезапно до мен. Хвана ме за ръка, за да запази равновесие, когато поредният дъжд от предмети накара хората наоколо да отстъпят.

— Къде е Джейми? — извика в ухото ми.

— Там! — изревах и посочих.

Настана нова суматоха около вратата на печатницата, викове се надигнаха дори над рева на огъня. Няколко чифта крака се появиха и започнаха да крачат напред-назад под димната завеса, която вратата бълваше. Появиха се шестима мъже, Джейми сред тях, които залитаха под тежестта на огромна машина — безценната печатарска преса. Оставиха я под стъпалото и я бутнаха към тълпата, а после се върнаха в печатницата.

Твърде късно беше за още спасителни маневри; отвътре се чу трясък и нов порив на жега изпрати тълпата назад. Внезапно прозорците на горния етаж се озариха от танцуващите вътре пламъци. Малка колона мъже се заизнизва от сградата. Те кашляха и се давеха, някои пълзяха, почернели от саждите и подгизнали от пот. Пожарникарите помпаха диво, но гъстата струя вода от маркуча им не правеше никакво впечатление на огъня.

Ръката на Иън стисна моята като челюсти на капан.

— Иън! — изпищях аз така силно, че се чух над шума на тълпата и огъня.

Погледнах натам, накъдето гледаше той, и видях нещо като привидение на прозореца на втория етаж. Като че ли се бореше с черчевето и после падна назад, обгърнато от дим.

Сърцето ми се качи право в устата. Не беше ясно дали тази фигура наистина е Младия Иън, но със сигурност имаше човешка форма. Иън не изгуби време да зяпа натам, а тръгна към вратата толкова бързо, колкото дървеният крак му позволяваше.