Окото на света

— Ей сега ще ви приготвя виното. Тук един веселчун може да изкара добри пари.

Всички маси от другата страна на стената се оказаха празни, но Том избра онази, която се намираше точно по средата на помещението.

— Така никой няма да може да ни подслушва, без да го забележим — обясни той на младежите. — Чухте ли го оня? Щял да свали от цената. Само да седя тук, и ще му удвоя клиентелата. Всеки честен ханджия в такъв случай би предложил на един веселчун безплатна стая, храна, че и нещо отгоре.

Незастланата с покривка маса далеч не изглеждаше чиста, а подът не беше помитан от дни, ако не и от месеци. Ранд направи кисела гримаса. Господин ал-Вийр не би оставил хана си в такова състояние.

— Тук сме само заради информацията. Нали се разбрахме?

— Но защо точно тук? — настоя Мат. — Минахме и покрай други ханове, които ми се сториха много по-чисти.

— Право от моста — обясни Том — тръгва Кемлинският път. Всеки, който мине по моста, минава през този площад, освен ако не дойде по реката, а ние знаем, че вашите приятели не са могли да дойдат по нея. Ако тук не знаят нещо за тях, значи никой не знае. Оставете ме аз да говоря. Това трябва да се направи внимателно.

В този момент се появи ханджията с три нащърбени калаени халби. Дебелият мъж отри мръсната маса с още по-мръсна кърпа, стовари халбите и прибра парите на Том.

— Ако останете, няма да плащате за пиенето. Виното ми е добро.

Усмивката на Том едва докосна устните му.

— Ще си помисля, добри стопанино. Какви са новините тъдява? Отдавна не сме чували нищо.

— Какви ли? Ами че големи. Големи новини.

Ханджията преметна кърпата през рамо, издърпа свободния стол, седна, въздъхна дълбоко и им заразправя колко хубаво било да може човек да си почине. И продължи да им се оплаква с подробности от краката си, от шипове и бодежи, колко дълго му се налагало да стои прав и в какво си киснел краката всяка вечер, докато Том не намекна още веднъж за новините, след което „добрият стопанин“ — казваше се Бартим — смени темата, без дори да се спира.

Новините се оказаха точно толкова големи, колкото беше заявил. Логаин, Лъжедракона, бил пленен след едно голямо сражение край Лугард, докато се опитвал да прехвърли войските си от Геалдан към Тийр. Пророчествата, нали разбирате? Том кимна и той продължи. Пътищата на юг били претъпкани с хора, тези, които имали късмет да се спасят, нарамили кой каквото може на гръб. Хиляди души бягали в различни посоки.

— Никой — ухили се кисело Бартим — не е поддържал Логаин, разбира се. Е, поне сега няма да се намери ни един, който да си го признае. Само бежанци, търсят убежище, където да преживеят някак, докато отминат бедите.

В пленяването на Логаин, разбира се, участвали Айез Седай. Като спомена това, Бартим се изплю на пода и после отново се изхрачи, след като им обясни, че водели Лъжедракона към Тар Валон. Той, Бартим, бил свестен човек, и ако питали него, Айез Седай можели преспокойно да си отидат в Погибелта, откъдето са дошли, и да си вземат целия Тар Валон с тях. Ако зависело от него, той нямало да се приближи до някоя Айез Седай и на хиляда мили разстояние. Разбира се, те спирали по пътя си във всяко село и град, за да покажат Логаин на хората, поне така разправяли. За да покажат на хората, че Лъжедракона е пленен и че светът отново е читав. Виж, това той много искал да го види, дори за целта да трябвало да се приближи до Айез Седай. За малко сам щял да тръгне за Кемлин.