Окото на света

— Може би корабът не е толкова лоша идея — промърмори Мат, но Том поклати глава.

— Вече е. — Веселчунът заговори тихо и бързо. Докато говореше, извади кожената кесия, която му беше дал капитан Домон, и припряно раздели съдържанието й на три равни купа. — Тази история ще плъзне из целия град само за час, независимо дали някой ще повярва, или не, а Получовекът може да я чуе всеки момент. Домон няма да потегли преди заранта. В най-добрия случай тролоците ще го преследват по целия му път до Иллиан. Е, по някаква си своя причина той почти го очаква, но това на нас с нищо няма да ни помогне. Не ни остава нищо друго освен да бягаме — да си плюем на петите и да бягаме колкото се може по-бързо.

Мат бързо мушна парите, които Том избута към него, в джоба си. Ранд прибра своята купчина малко по-бавно. Домон им беше дал равностойно количество сребро, но Ранд, без сам да знае защо, съжали, че монетата на Айез Седай я няма. Пъхна своя дял в джоба си и погледна въпросително веселчуна.

— В случай че се разделим… — почна Том, — е, най-вероятно няма, но ако все пак се случи… тогава вие двамата ще се справите и сами. Добри момци сте. Само гледайте да се държите по-настрана от Айез Седай, с цената на всичко.

— Мислех, че тръгваш с нас — каза Ранд.

— Тръгвам, момче, тръгвам. Но сега те са вече наблизо и само Светлината знае какво ще стане. Все едно. Едва ли ще се случи нещо чак толкова… — Том замълча, изгледа Мат и рече сухо: — Вече не възразяваш да остана с вас, нали?

Мат сви рамене.

— Просто нервите ми не издържат. Май никога няма да се измъкна от всичко това. Тъкмо спрем да си поемем дъх, и те отново се появяват, за да ни спипат. Чувствам се, сякаш някой непрекъснато занича в тила ми. Какво ще правим сега?

Смехът отвъд стената избухна отново, прекъсван от Гелб, който се мъчеше гръмко да убеди двамата мъже, че им говори истината. „Колко още?“ — зачуди се Ранд. Рано или късно Бартим щеше да свърже тримата от неговия разказ с тях.

Том издърпа леко стола си и се изправи, като се стараеше да стъпва леко приведен. Никой от другата страна на стената нямаше да го забележи, ако хвърлеше случайно поглед към тях. Махна с ръка да го последват и прошепна:

— Тихо.

Прозорците от двете страни на камината в тяхната половина на помещението гледаха към някаква уличка. Том внимателно огледа единия прозорец, преди да вдигне кепенеца му, само колкото да могат да се промушат през него. Той съвсем леко изскърца, нямаше да се чуе и на три стъпки от масата отвъд стената, където се водеше изпълненият с насмешки и кикот спор.

Щом се озоваха на улицата, Мат забърза напред, но Том го дръпна за ръката.

— Не толкова бързо! Не и преди да сме сигурни какво правим.

Том затвори прозореца и се озърна да огледа уличката.

— Защо правиш всичко това? — отново настоя Мат. — За теб ще е по-безопасно, ако ни оставиш. Защо толкова държиш да останеш с нас?

Том го изгледа.

— Имах един племенник, Овин — промълви той уморено и присви рамене. Свали навитото си одеяло и постави върху него калъфите с инструментите. — Единственият син на брат ми, единственият ми жив роднина. Той се забърка с Айез Седай, но тогава бях твърде зает с… с други работи. Не знам какво щях да направя, но когато най-накрая се опитах, беше твърде късно. Овин умря след няколко години. Може да се каже, че Айез Седай го убиха. — Той се изправи, без да поглежда към тях. Гласът му не трепна, но Ранд мерна сълзи в очите му. — Ако успея да ви предпазя от Тар Валон, може би ще престана да мисля за Овин. Изчакайте тук. — Продължавайки все така да избягва да ги погледне, той забърза към площада и се скри от очите им.