Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Не. — Тя зарови пръсти в гъстата му коса, когато той доближи устните си. — Различно е! Ще видиш!
— Ти ме пази! — прошепна Жулиет опиянена и надвита от съня. — Не го очаквах.
— Нима е толкова невероятно, че се разплащам с щедрост за щедростта? — Той я погали по къдриците. — Ти ме трогна. Навярно е само мимолетна слабост, но докато не съм я преодолял, не мога да те поставя в положение, което може да е опасно за теб. Разбираш ли, или вече заспиваш?
— Да. — Жулиет се сгуши в него. — На драго сърце бих останала будна, ала съм прекалено уморена. — Тя се прозина. — Беше напрегнат ден, а ти се върна много късно.
— Утре ще си дойда по-рано, гарантирам ти. Най-добре ще е въобще да не ставаме от леглото.
— Колко приятно! — Тя се бореше с всички сили срещу съня, който я надвиваше. — Не сме го правили от дните на „Bonne Chance“. — Тя заспа.
Жан Марк притисна буза към косата й. Усещаше я дребничка, с тънки кости, крехка. Беше му се оставила напълно в ръцете, а нямаше никаква слабост в отдаването й. Сега беше по-силна, отколкото когато се съпротивляваше и не го напускаше особеното чувство, че в мига на триумфа си всъщност победеният беше той.
Целуна я по косите и затвори очи, за да удържи сълзите, които напираха в тях.
Tutto a te mi guida!
Хубави, думи! Никак не е за учудване, че беше толкова убедителна, щом като кралицата…
Кралицата!
Жан Марк разтърка и отвори очи. Обзе го подозрение.
Беше допуснал, че Жулиет му цитираше по памет думи на кралицата. Обаче Жулиет никога не се ровеше в миналото и винаги живееше с настоящето. Защо тези думи едва сега бяха отприщили пороя от чувства?
Освен ако думите са били казани съвсем скоро. Освен ако отново е посетила кралица Мария Антоанета в Тампл…
Той измъкна ръката си предпазливо изпод главата на Жулиет и придърпа завивката. Стана, загърна се в брокатения си халат и тръгна тихо към вратата, като взе със себе си свещника от масата.
Малко по-късно отваряше вратата към стаичката на Жулиет. Какво очакваше да намери? В случай, че Жулиет беше ходила в Тампл, както предполагаше, тя положително щеше вече да е заличила следите от посещението си. Навярно той се надяваше, че това предположение е било погрешно и нямаше да намери абсолютно нищо.
Върху писалищната маса беше постлана бяла покривка, върху която стояха ветрило и шишенце, а по-нататък забеляза дървено приспособление, чието предназначение му беше неясно. На пода, до масата за писане, имаше кошче с книжни ветрила. Жан Марк тръгна бавно към писалището и постави свещника.
Бяло като сняг ветрило с много изтънчена украса лежеше разтворено най-отгоре. То завършваше с красив връх, пръчиците от слонова кост блестяха благородно, а нарисуваната върху ветрилото сцена изобразяваше грациозен Пегас, чиито очи бяха миниатюрни смарагди с формата на бадеми.
Смаян, Жан Марк впери поглед във ветрилото.
— Какво правиш тук? — Зад него в рамката на вратата стоеше Жулиет, по пеньоар, с разрошени коси. — Не съм ти разрешавала да влизаш в стаята ми, Жан Марк! Ти нямаш никакво право…
— Какво е това? — Жан Марк взе коприненото ветрило и го вдигна високо. — За Бога, какво си наумила?
— Но ти знаеш… това е „Вихрения танцьор“. Нарисувах го за свое удоволствие. Няма да употребявам ветрилото пред други хора. — Тя се уви в нощницата си и тръгна към него. — Не биваше да го пипаш! Не знам дали туткалът е изсъхнал. — Тя взе ветрилото от ръката му и го сложи внимателно и предпазливо върху писалищната маса. — Много е добро, не смяташ ли?
— Ветрилото е чудесно. — Той посочи с ръка към книжните ветрила в кошчето до писалището. — И тези тук също си нарисувала само за свое удоволствие, така ли?
Тя не го погледна, само каза:
— Не биваше да влизаш!
Той я хвана толкова несдържано за раменете, че пръстите му се забиха в плътта й.
— Кафенето „Дю Ша“! Кралицата! Това продължава вече с месеци, нали?
Тя го погледна крадешком.
— Да, но аз съм извънредно предпазлива. За теб не съществува ни най-малка опасност. Ако ме заловят, аз никога не бих те…
— Мислиш, че не знаех? — Думите му прозвучаха троснато. — Мислиш, че не те познавам ли?
— Това няма да продължи дълго. Тя скоро ще бъде свободна. Но ти не бива да се намесваш!
— Днес ли я видя?
Тя кимна.
— Обещах да помогна на сина й да избяга. Ах, Жан Марк, тя е толкова нещастна! Трябва да й помогна!
— За Бога, цял Париж знае, че Конвентът трупа доказателства срещу нея за съдебен процес.
— Франсоа каза, че планът за бягството бил готов. Той вече е подкупил караулите в Тампл. Сега трябва само да се изчака, докато съумеем да я преведем през контролните проверки.