Вихрената годеница
- Автор: Йохансен Айрис
- Серия: wind dancer #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордана Лишкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вихрената годеница». Краткое содержание книги:
— Франсоа ли?
— В действителност той съвсем не е човек на Дантон. Той ръководи групата, която работи за освобождението на кралското семейство. Неговото истинско име е Уилям Даръл.
— Изненадите нямат край тази вечер — констатира навъсено Жан Марк. — Има ли още нещо, което би трябвало да знам?
— Не.
— И за кога е бягството?
— На 23 юли, значи след две седмици. — Тя го погледна предизвикателно. — Всичко това не бива да бъде свързано с теб! Жан Марк, дръж се така, сякаш никога през живота си не си виждал тези ветрила! Грижи се за търговските си сделки!
— Дръж се така… — В смеха му се долавяше горчилка. — Нима мислиш, че бих могъл да си затворя очите пред факта, че си се забъркала в една каша, която може да ти струва главата? Още утре ще те изведа от Париж!
— О, не, Жан Марк! Само когато кралицата е в безопасност! Ако желаеш, Нана ще ми намери някоя квартира. Знаех, че би могла да ми потрябва, ако…
— Не! Защо правиш всичко това?
Тя се усмихна, обхваната от стеснителност.
— Защото съм се променила. Онова, което се случи в Андора, ме промени и ми се струва, че и ти си се променил, Жан Марк! Когато бях малка, се боях да обичам някого, защото бях убедена, че няма да откликне на моята любов. Сега обаче знам, че преди всичко от значение е да обичаш, а не да те обичат. А пък ако обичаш някого, то трябва да му помогнеш! — В очите й заблестяха неизплакани сълзи. — Повярвай ми, бих предпочела да съм такава, каквато бях по-рано. Животът ми беше много по-прост и по-удобен. Ще бъде щастие за теб, ако останеш настрана от всички тези истории.
— Наистина ли ще бъде щастие? — Във въпроса му се долавяха умора и досада. Той в никакъв случай не беше безучастен, чувстваше се изоставен и береше заради нея хиляди страхове. — Не бих могъл да те придумам да се откажеш от това безумие, нали?
Тя поклати глава.
— Аз не съм застрашена. Само рисувам ветрилата и понякога поемам ролята на куриер.
— Само ли? — Той присви устни. — Е, така да бъде! Ако ти се наложи отново да вършиш нещо за Ечеле, кажи ми и аз ще дойда е теб.
— Не! — Тя се стараеше Жан Марк да не забележи нейната загриженост. — Не искам да те забърквам!
— Ако не искаш да ме излагаш на опасност, ще трябва да внимаваш повече за собствените си действия. — Той я пусна. — Не се бой, нямам намерение да вземам участие в този заговор. Единственият ми стремеж е да спася главата ти, която обикнах, не по-малко и другите ти прелестни части. — Той тръгна към вратата. — А бях въвлечен, или, както ти казваш, бях забъркан още през онази първа сутрин, когато те видях да бягаш презглава към гората, скъпа ми Жулиет. И много е късно сега да променяме каквото и да било.
Опитът им да освободят кралицата пропадна. Жулиет не можеше да го проумее.
— Ама ние бяхме толкова сигурни — рече тя поразена, когато Нана й съобщи за неуспеха. — Всичко беше точно планирано. Как е могло да се случи?
— В последния миг стражите бяха разменени — каза Нана огорчено и унило. — Всеки отделен караул, когото бяхме подкупили, беше сменен вчера по неизвестни причини и беше изпратен извън Тампл.
— Това изглежда направо невероятно. — Жулиет поклати глава. — И какво ще правим сега?
— Нито ще скръстим ръце, нито ще се предаваме. Разработваме нов план. Но Господ ни е свидетел, че не ни остава много време. Уилям разправя, че планирали да я местят от Тампл в затвора Консиержери. Ако се стигне до там, всякакво бягство ще бъде изключено.
Жулиет цялата настръхна. Консиержери, мрачен затвор, всяващ страх и ужас, близо до „Парижката света Богородица“, беше последна спирка преди екзекуцията.
— Никакви доверени хора ли нямаме в Консиержери?
— Имаме двама надзиратели на служба при нас, а са ни необходими много повече. Но не бива да се предаваме.
На 29 юли отново беше предприет опит да бъде освободена кралицата от Тампл. И той пропадна като първия.
Следващият опит беше планиран за 10 август. На 3 август, в два часа сутринта, вдигнаха кралицата от леглото и я отведоха в Консиержери.
Докато Мария Антоанета чакаше със свито сърце процеса, един друг опит беше предприет със съдействието и помощта на подчинена на барон дьо Бан роялистка група. Той също беше осъден на неуспех.
На 14 октомври 1793 година кралицата застана пред своите обвинители. Навършилата едва тридесет и седем години жена, която вече беше в климакса, страдаше от силни менструални спазми. Независимо от страшните си болки, тя се защитаваше безстрашно срещу чудовищните обвинения. Беше обвинена между другото в лесбийска любов и кръвосмешение. Изходът на процеса се знаеше предварително. На 16 октомври Мария Антоанета беше осъдена на смърт чрез гилотиниране.