— Високо уважавам вашата преценка, не можех да очаквам нищо друго. Но нека разкажа по-нататък, още малко. И така аз станах майстор на играта на стъклени перли и за известно време бях убеден, че служа на най-висшия от всички господари. Моят приятел Десиньори, нашият благодетел от федералния съвет, ми описа веднъж необикновено картинно как някога съм бил арогантен, високомерен, самомнителен виртуоз в играта и елитен рогач. Но трябва да ви кажа още какво значение от годините на следването ми и пробуждането насам е имала за мен думата трансценденция. Струваше ми се, че съм я възприел без усилие, четейки философите на Просвещението, или под влияние на майстор Томас фон дер Траве, и оттогава, също както „пробуждане“, за мен тя е истинска вълшебна дума, която насърчава и тласка напред, утешава и обещава. Моят живот, така възнамерявах, трябваше да бъде едно прекрачване на границите, издигане нагоре от стъпало на стъпало, той трябваше да прекосява предел след предел и да ги оставя зад себе си, както музиката минава тема след тема, темпо след темпо, приключва, изпълнява, завършва и оставя зад себе си, никога не знае умора, никога не знае сън, винаги будна, винаги съвършено съвременна. Във връзка с преживяванията на „пробуждането“ забелязах, че има такива стъпала и предели и че всякога последните дни на един отрязък от живота носят в себе си оттенъка на увяхване и желание за смърт, който после води към преминаване в ново пространство, към „пробуждане“, към ново начало. И този образ на трансценденцията споделям с вас като средство, което може би ще ви помогне да разтълкувате моя живот. Решението да се посветя на играта на стъклени перли беше важно стъпало, не по-малко от първото доловимо включване в йерархията. И с моята длъжност на магистър преживях такива изкачвания по стъпалата. Най-доброто, което ми донесе тя, беше откритието, че не само музиката и играта на стъклени перли са дейности, които ощастливяват, а също обучаването и възпитаването. И постепенно открих още, че възпитавах с толкова по-голяма радост, колко по-млади и необразовани бяха питомците. С годините това също, както и някои други неща, разгаряше желанието ми да имам млади и все по-млади ученици, повече от всичко желаех да бъда учител в някое начално училище, накратко, понякога моята фантазия се занимаваше с работи, които лежаха извън обсега на длъжността ми.