— Вчера вие ме изненадахте — започна председателят — и почти щях да загубя самообладание. Междувременно обаче можах да поразмисля над всичко. Моето становище естествено не се е променило, аз съм член на колегията и на ръководството на ордена. Имате право да обявите излизането си от него и да се откажете от длъжността си и според буквалния текст на правилника. Вие сте стигнали дотам, че длъжността вече ви е тягостна и чувствате потребност от един опит да заживеете извън ордена. Мога ли да ви предложа да дръзнете за този опит, но не в смисъла на вашето бурно решение, а навярно под формата на една по-дълга или дори неограничена командировка? Нещо подобно целеше, струва ми се, и вашата молба.

— Не съвсем — каза Кнехт. — Ако моята молба беше одобрена, аз наистина щях да остана в ордена, но не и на служба. Това, което вие толкова любезно предлагате, би било отклонение. Впрочем за Валдцел и за играта на стъклени перли не би бил от особена полза един магистър, който за дълго, за неопределено време, отсъства поради отпуск и за когото не се знае дали ще се върне, или не. И ако дори се завърне след година, след две, то що се отнася до длъжността и неговата дисциплина, играта на стъклени перли, той само ще я забрави и няма да научи нищо ново.

Александер:

— Може би той все пак би научил някои неща. Навярно би узнал, че светът отвъд е по-друг, отколкото си го е представял, и че се нуждае от него толкова малко, колкото и той самият от този свят, би се върнал обратно успокоен и би се радвал отново да живее сред старото и изпитаното.

— Вашата доброта отива много далеч. Благодарен съм ви, но не мога да я приема. Това, което търся, е не толкова уталожване на едно любопитство или на някаква похот за светски живот, то е много повече — безусловност. Не искам да ида в света отвън с осигуровка за връщане в джоба в случай на разочарование, като някакъв предпазлив пътешественик, който отива да поразгледа малко света. Напротив, горещо желая дръзновение, утежняване и опасност, жаден съм за действителността, за задачи и дела, също и за лишения и страдания. Мога ли да ви помоля да не настоявате на вашето добродушно предложение и изобщо да не правите опит да ме разколебаете и примамите назад? Не би довело до нищо. Посещението ми при вас би загубило за мен своята стойност и святост, ако донесе едно закъсняло одобрение на молбата ми, за каквото вече не жадувам. След онази молба аз не съм стоял на едно място; пътят, по който поех, сега е всичко за мен, мой закон, моя родина, моя служба.