Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Добре, приятелче, щом не си в състояние да ми помогнеш, ще трябва да се справя сама — обади му се отново тя с надеждата, че той все още я чува.
Започна да придърпва капсулата, като внимаваше стандартните херметически люкове на двата съда да прилепнат плътно един към друг. Маневрата беше изключително трудна и изискваше максимална точност. С опакото на ръката си Зет изтри избилата по челото й пот и опита отново. Този път успешно.
След като изравни налягането и отвори люка, в кабината й нахлу гранясала миризма на застоял въздух. След изминалите повече от шест часа въздухът в спасителната капсула бе станал отвратителен, но човекът вътре продължаваше да диша все пак. Тя забеляза кръвта върху вътрешната облицовка — напомняше ръждиви петна. Чу леко стенание — въздишка от облекчение или стигнало връхната си точка отчаяние.
Протегна ръка и сграбчи рамото на униформения мъж. Беше млад, с красиво интелигентно лице. Забеляза нашивките му — командващ от ЗВС. От закачената върху гърдите му плочка за самоличност разбра, че се казва Фицпатрик.
Младият мъж се взря в нея с помътен поглед. Лявата страна на тялото и лявата му ръка бяха разкъсани и кръвта продължаваше да се процежда през многобройните рани и обгаряния. Напрягайки се, Фицпатрик се опита да фокусира погледа си върху лицето на Зет. Гласът му бе немощен:
— След като зърнах всички тези дяволи, приятно е да видиш и един ангел.
И макар че не изпадна в пълно безсъзнание, се отпусна замаян.
Тя наля вода в устата му, изтегли го в своята кабина и включи канала на скитническите спасителни кораби.
— Връщам се в базовия комплекс. Налетях на един трофей, който има нужда от грижи.
Като краен резултат успяха да спасят само трийсет оцелели от бойните кораби на ЗВС заедно с още двама в спасителни капсули. Екипажите на Оскивъл изтеглиха десетки функциониращи все още компита, които можеха да бъдат ремонтирани и препрограмирани за нуждите на скитниците, включително и няколко от новите бойни компита. В общи линии уловът бе добър.
Зет се погрижи за Патрик Фицпатрик — използва средствата за първа помощ, които имаше на всяка корабостроителница. Келъм стоеше навъсен до нея.
— Знаех си, че ще възникне проблем. Не искам всички тези зевесета да се мотаят тук, но пък нямаме друг избор, освен да се погрижим за тях.
— Би ли предпочел да го оставя да умре? — попита Зет.
— Нямаше да му трябва много време — отсече Келъм. Тя го изгледа начумерено, но той вдигна примирително ръка. — Исках само да те ядосам, сладурано. Но нали се досещаш в каква бъркотия ще се окажем, когато дойдат на себе си?
— Повечето от тях са сравнително добре — каза Зет. — Нямат нужда от някакви специални медицински грижи, които да не можем да им предоставим тук.
Дел Келъм я изгледа многозначително.
— Така е, но проблемът не е там. Ако имаме намерение да пазим скитническите си тайни, не можем да ги оставим да се върнат на Земята. Никога.
96.
Крал Питър
През шестгодишното си царуване Питър не се бе качвал на мостика на дреднаут по време на бойни действия, но след като новината за разгрома на Оскивъл се стовари като удар в слабините, беше наложително да продължи да се появява пред масите. Дори при строгата цензура върху съобщенията от страна на Ханзата не можеше да се скрие мащабът на случилото се. Обществеността бе разгневена.
Новият боен кораб се присъедини към петте крайцера манта в орбитата им около Земята — те бяха готови да потеглят на поредната безсмислена мисия за събиране на информация и разузнавателни данни за хидрогите. Питър не би се изненадал, ако извънземните врагове ги превърнеха в купчина пепел още щом ги забележеха.
Този пробен полет на ЗВС бе с екипажи от новите бойни компита, което щеше да бъде поредният им тест след отличното им представяне на Оскивъл. Базил бе убеден, че задачите на новата изследователска група са ясни и не представляват особена трудност, тъй че модифицираната кликиска програма би могла да се справи с рутинните операции. Командващите офицери щяха да вземат решения само при възникване на извънредни ситуации. Бойните компита можеха да се справят с всичко останало.
Но Питър така и не можеше да се освободи от лошите се предчувствия.
Базил стоеше съвсем спокоен до него, облечен в съвършено скроен делови костюм.
— Само се усмихвай и кимай добронамерено, Питър. Благослови мисията и да свършваме.